Нямаше настроение да продължава с монолога си, затова млъкна. Стигнаха до бараките. Мериъл се насочи право към парника. Вътре Кемал се суетеше около ананасите. Във всички богати имения ги отглеждаха, за да впечатляват знатните гости. В Дорнлей половината от парника бе заета с тях.
Когато влязоха, Кемал ги изгледа напрегнато и веждите му леко се повдигнаха при вида на Доминик. Вероятно бе предположил, че един разглезен аристократ едва ли дълго ще се занимава с подрязване на храсти. После наведе почтително глава и тихо рече:
— Би трябвало да хапнете нещо, преди отново да излезете, милейди.
Мериъл го погледна очаквателно и индиецът тръгна по пътеката между ананасите. Избра един, измъкна блестящ кинжал от ножницата, скрита в пояса му и отряза плода от островърхото стъбло. След като обели бодливата кафява кора, той го постави върху чистата дъска. Няколко точни замаха с кинжала и ананасът бе разрязан на тънки резени. Докато наблюдаваше как ловко борави със смъртоносното острие, Доминик си отбеляза наум никога да не предизвиква Кемал.
С лек поклон индиецът кимна към нарязаните парчета, по чиито краища блестяха ситни капчици сладък сок.
— Милейди. Милорд.
Мериъл си взе едно парче и заби малките си бели зъби в златистата му повърхност. Доминик също си взе, но се спря, преди да го поднесе към устата си.
— Ще се присъединиш ли към нас, Кемал? — Индиецът се поколеба. Доминик добави: — В Библията се казва, че на тези, които обработват земята, не бива да им се забранява да опитват от плодовете на своя труд. Това със сигурност е валидно и за майстора градинар, отгледал такива великолепни ананаси.
— Много сте любезен, милорд. — Кемал си взе парченце. Макар че думите му бяха безкрайно почтителни, в тона му се усети иронична нотка. Индиецът явно не беше мъж, чиито мисли могат да бъдат лесно разгадани.
Доминик отхапа от ананаса. Никога не бе ял по-вкусен плод — сочен, сладък и леко тръпчив. Ако беше малко момче, сигурно щеше да изпъшка от удоволствие. Едва сдържа доволната си въздишка.
— Великолепен е, Кемал.
Никой не каза нищо повече и тримата доядоха плода в мълчание. Лондонските приятели на Доминик сигурно щяха да изпопадат от смях, ако го видеха как си хапва ананас в притихналия парник, при това в компанията на екзотичен индус и шантаво девойче. При това с безмерна наслада.
След като изяде своя дял, Мериъл се извърна и се запъти към другия край на парника.
— Знаеш ли какви са плановете й за следобеда? — обърна се Ренборн към индиеца.
Кемал преглътна и последното парче от ананаса.
— Не, милорд. Макар че господарката предпочита сутрин и следобед да се занимава с различна работа.
Значи днес нямаше да има повече подкастряне на храстите. Доминик последва Мериъл, която се бе спряла пред помпата в ъгъла на парника. Видя, че е доста неудобно едновременно да изпомпваш водата и да се миеш, затова започна енергично да изпомпва.
Мериъл прие помощта му, изми си ръцете и ги изсуши с една протрита, но чиста кърпа, окачена на гвоздей. После понечи да си тръгне, но се поколеба, сякаш я бе осенила някаква мисъл. В следващия миг хвана дръжката на помпата и започна да изпомпва. Доминик разбра, че му връща услугата, за да може и той да се измие. Жестът й го трогна.
— Благодаря ти, Мериъл.
Щом отдръпна чистите си ръце, тя невъзмутимо се отдалечи. Прилича на котка, каза си младият мъж, никога не поглежда назад.
Мериъл се спря първо при купчината с чували, които таралежът бе направил свой дом. Снежната топка се събуди и се претърколи по гръб, за да го почеше по нежното коремче. Доминик развеселено наблюдаваше сцената. Досега не знаеше, че таралежите могат да се усмихват. Е, самият той едва ли щеше да се сдържи да не избухне в смях, ако тези силни и добре оформени ръце го чешат по корема.
Мисълта бе доста смущаваща. Объркването му се засили, когато един непокорен кичур от лъскавата й светлоруса коса падна върху телцето на животинчето. Дали Кайл ще се забавлява, докато я наблюдава как си играе с домашния си любимец? Вероятно не. Брат му бе твърде неспокойна и нетърпелива натура, за да обръща внимание на подобни незначителни удоволствия.
Мериъл погали за последен път таралежа, после грациозно се изправи. Подмина Доминик, който бе застанал на прага, и се отправи към къщата.
Той я настигна.
— Имаш природна дарба да общуваш с животните. Също като свети Франциск от Асизи. Не вярвам някой да ти е разказвал за него. Бил е католически свещеник. Винаги съм го смятал за доста интересна личност. Разправят, че с него дивите животни за миг ставали покорни и хрисими също като Роксана. Наричал ги свои братя и сестри.