От устата му се изтръгна проклятие. Очите му потърсиха безбрежната синева на пролетното небе. Открай време знаеше, че не бива да има доверие на Опеханканеф. Коварният индианец беше заповядал на хората си да посещават често Карлайл Хъндрид и да се държат приятелски с белите, а после да ги нападнат изневиделица и да ги избият.
— Господи, колко народ си избил! — Седрик пристъпи към него. Алън също се присъедини към тях, изтривайки тежкия си меч. Джейми беше щастлив, че приятелите му бяха рамо до рамо с него по време на кървавата битка. По-малко закалени в битките мъже нямаше да удържат на коварното индианско нападение.
После втренчи очи в земята. Колко беше убил наистина? Десет, двайсет? Не знаеше. По някое време бе загубил всичко човешко у себе си и продължи да се бие инстинктивно. Враговете бяха нападнали дома му, селището, за което носеше отговорност, жена му…
Внезапно почувства мирис на пушек и потегли Седрик след себе си.
— Там има още!
— Да вървим! — изкрещя Алън.
Войниците, които бяха останали живи, полските работници и занаятчиите, които по принуда се бяха превърнали в бойци, се скупчиха около тримата мъже. Докато тичаха по улиците, от скривалищата започнаха да се измъкват и други оцелели и се присъединиха към тях с висок плач. Мери Монтгомъри увери Джейми, че индианците са напуснали палисадата.
— Само някои успяха да достигнат центъра на селището, милорд.
Джейми се разтревожи още повече. Нямаше търпение да притисне жена си в обятията си, да й разкаже колко хора е убил, колко други е видял да умират. Искаше да я отведе обратно в техния дом, да я помоли най-смирено за извинение и да й предложи да започнат още веднъж, отначало. Беше готов дори да я отведе обратно в Англия. Ако някой ден отново усети желание да отплава за Вирджиния, няма да я принуждава да го придружи. Трябваше да ги види колкото се може по-скоро — нея и сина си.
— Лорд Камерън! — извика един от мъжете. — Ето и сър Уилям!
— Какво? — Джейми изтича към безжизненото тяло и коленичи край него. Сърцето му се сви. Там лежеше приятелят му, под мъртвия индиански воин, комуто беше пронизал врата, преди сам да намери смъртта си. Джейми се прекръсти и в сърцето му пропълзя отчаяние. Не намери думи за молитва, но знаеше, че смел мъж като Уилям ще бъде приет благосклонно в божия рай.
— Жена ми! Господи, жена ми! Той трябваше да я придружи до в къщи!
Хукна напред и веднага разбра откъде идва миризмата на пушек. Индианците бяха подпалили всички постройки на неговата улица. Спря и се загледа безмълвно в морето от пламъци, което бушуваше насреща му. Зад гърба му прозвучаха резки заповеди да се гаси огънят.
Джейми продължи пътя си през дима и горещата пепел и най-после стигна до църквата. Вратата се отвори и на прага застана отец Стивън.
— Издържахме ли страшния изпит, лорд Камерън?
— Всичко свърши. — Джейми погледна към множеството, което се стремеше към изхода, и откри Робърт и Леонор. Всички тези хора бяха спасени от Жаси. Само благодарение на нея сигналът за тревога бе подаден навреме и хората бяха потърсили убежище в божия дом.
— Къде е жена ми? — Джейми сграбчи отец Стивън за рамото. Младият свещеник побледня и не отговори. Лордът нетърпеливо си проби път през множеството, към Леонор и Робърт. — Къде е тя?
В този миг чу плача на Даниел и хукна натам. Ала бебето не беше в обятията на майка си.
— Къде е Жаси? — изкрещя Джейми. Чарити се разтрепери и сведе глава. Лордът изтръгна детето от ръцете й и го притисна до гърдите си. — За Бога, момиче, къде е жена ми?
Хълцайки, прислужницата описа какво се бе случило. Двама индианци влезли в дома на лорд Камерън да поднесат даровете на Опеханканеф. Срещнали Ейми Лоутън в градината и я последвали в къщата. Единият я пребил с градинската лопата, другият ударил сестрата на Чарити, Пейшънс, с тежката маша от камината. После тръгнали нагоре по стълбите. Чарити се скрила в стаята си, докато Хопи я повикала в салона. Там видяла лейди Камерън и Елизабет, пленени от индианците.
— Тя ми даде бебето и заповяда да го донеса в църквата. О, милорд, толкова ме беше страх! Когато избягах, памунките вече палеха къщата.
Леонор с плач се отпусна на една пейка.
— О, Божичко, ще убият сестрите ми! Чувала съм какво правят индианците с пленниците си…
Джейми остана известно време неподвижен, вперил очи в плачещото дете. После го предаде на Леонор.
— Грижи се добре за него!
— Като за своя собствена плът и кръв — пошушна тя и притисна бебето до гърдите си.