В тази гора индианецът си беше у дома, но не и тя. Внезапно застана пред нея. Очевидно беше минал напряко и й беше отрязал пътя за бягство. Жаси изпъшка от умора, притисна ръка до гърдите си и се обърна назад. Индианецът се ухили, нахвърли се върху нея и я повали на земята. Младата жена изпищя, заизвива се в луда паника под него и издра бузата му с ноктите си. Индианецът побесня от гняв и с все сила я зашлеви през лицето. Зави й се свят. Мъжът отново вдигна ръка да я удари, но в този миг корави ръце сграбчиха раменете му и го издърпаха да стане.
Отчаянието на Джейми нарастваше с всеки изминал ден. Беше претърсил целия полуостров, бе проникнал дори в селището на Опеханканеф въпреки заповяданото от него клане. Влезе в къщата му с такава самоувереност, че вождът не посмя да го убие. Дори призна, че жена му и сестра й са пленници на Поуан. Само че той не знаел къде е селището му. Джейми трябвало да го потърси сам. Е, излагал се на голяма опасност. Да, той самият заповядал на воините си да нападнат белите, защото го преследвали лоши сънища. Непрекъснато виждал да пристигат все нови и нови бели заселници, които изтиквали индианците навътре в планините и лека-полека унищожавали славния съюз на поухатан.
— Англичаните трябва да се махнат оттук. Хората ми го знаят. Ако ви срещнат в гората, непременно ще ви убият.
— Забравяте, че именно поухатан са ме научили да се движа из гората. Трябва да освободя жена си. Разберете ме, не мога другояче.
Дните минаваха, а той все още не беше намерил селото на Поуан. Срещна племената на чикахомини, които не бяха враждебно настроени, ала не можаха да му дадат никакви сведения. Най-после се сблъска с един шаман, който му описа пътя до скритото индианско селище във вътрешността на гората.
Джейми веднага тръгна на път. Една сутрин седна да си почине на брега на някакво поточе. Хвърляше камъни във водата и пред очите му преминаваха страшни картини. Опеханканеф беше заповядал на хората си да избиват белите жени и мъже. Въпреки това Поуан вероятно беше запазил живота на Елизабет и жена му, за да иска откуп. Ами ако го ядосат… Ами ако ги убие в пристъп на гняв…
Доколкото беше разбрал, индианецът, отвлякъл Жаси и Елизабет, се казваше Поканеф. А той беше темпераментен млад воин, който не винаги се подчиняваше на вожда си. Нищо чудно да прави с белите пленнички, каквото си иска…
Джейми измъчено затвори очи, като си представи, че индианецът би могъл да изнасили жена му, да я пребие от бой или да я измъчва. А бедната невинна Елизабет… Трябваше да ги намери, каквото и да му струва!
Внезапно прозвуча писък. Дали пък не беше само плод на възбуденото му въображение? Не, защото писъкът се повтори. Джейми скочи на крака и стисна в юмрук ножа си. Чу се трясък на чупещи се клони, зашумоляха листа. Джейми се скри в сянката на големия къпинов храст и скоро на полянката изскочи един памунки. Индианецът спря, очевидно очаквайки някого, с дяволска усмивка на грозното си лице.
Ето че се появи и тази, която очакваше — Жаси, облечена в къса индианска рокля без ръкави, с разпуснати руси коси, които се вееха като златно знаме по гърба й. Без да подозира нищо, тя отиваше право в ръцете на скрития индианец. Воинът се нахвърли върху нея, двамата паднаха в тревата, ръката му безмилостно удари лицето й.
Джейми побесня. Пред очите му се разстла червена пелена. Това беше кръвта, оросила земята на Карлайл Хъндрид, горещата червенина на зората, червеното на гнева, който го заслепяваше. Скри ножа в ботуша, хвърли се върху индианеца и го издърпа от тялото на жена си. Младият воин не беше страхливец, беше и много силен. Ала гневът удесеторяваше силите на Джейми, закалени в десетки битки с врага. Лордът се нахвърли върху индианеца и с все сила го удари с юмрук в лицето. Все пак мъжът успя да се надигне и го отхвърли от себе си.
— Джейми!
В гласа на Жаси прозвуча страх, отчаяна мъка, които бяха като музика в ушите му. Как му се искаше да я погледне, да я вземе в ръцете си. Ала не биваше да се оставя на чувствата си. Трябваше изцяло да се концентрира в тежкия бой.
Макар че едва не изрева от болка при удара в твърдата земя, Джейми светкавично скочи на крака. Ловко избягна атаката на индианеца, който полетя напред и се заби в стъблото на едно дърво. Джейми се нахвърли върху него и юмруците му отново изсвистяха във въздуха. Врагът ожесточено се отбраняваше. Джейми беше улучен от силен удар в брадичката и политна назад. В този миг индианецът извади ножа си. Лордът веднага последва примера му. Двамата дебнешком започнаха да обикалят в кръг малката полянка.
— Камерън! — извика индианецът и възбудено заговори на родния си език. Джейми разбираше всяка дума. Бялата жена се разбунтувала срещу Поуан и избягала. Той я настигнал и сега била негова. А Камерън щял да умре.