Твърдеше се, че мастър Джон поднасял на гостите си по-добро ядене, докато в Тауъргейт предлагали по-комфортни стаи. Затова по-изисканите клиенти се хранеха при Джон и преспиваха в другата страноприемница. Само простият народ се задоволяваше с евтините легла в заведението „На кръстопътя“.
Зъбите на Жаси тракаха. Протритата наметка не можеше да я предпази от студа, краката й мръзнеха в тънките обувки по заледената кал, прорязана от колелата на безброй превозни средства. Ала беше благодарна на студа, който поне малко притъпяваше страха й. Но когато достигна портата на Тауъргейт, трепереше не само от страх.
Силният вятър се втурна след нея в кръчмата и младата жена побърза да затвори. Слуги и кучета дремеха пред гаснещия огън в камината. В този късен час почти нямаше работа, само двама от гостите седяха до стената и тихо разговаряха.
Една бузеста келнерка пристъпи към Жаси, като поклащаше закръглените си бедра.
— Какво искате, момиче?
— Аз… Поканена съм.
— Охо! — Келнерката любопитно вдигна вежди. — Май господин лордът ви очаква. — Тя посочи стълбата. — Третата врата, най-хубавата ни стая.
Докато изкачваше стълбите, Жаси чу как келнерката обясни с висок шепот на мъжа зад тезгяха:
— Това е малката Дюпре. Винаги се е смятала за нещо по-добро. А ето че се предлага също като нас.
Мъжът се изсмя и Жаси почувства погледа му в гърба си.
— Значи дойде и нейният ред? Е, поне за в бъдеще няма да се надува толкова.
Подигравателният им смях я преследваше чак до горния етаж. Стигна третата врата и бързо я отвори, без да почука. После се облегна на вратата и се опита да си поеме дъх. Беше влязла в спалнята на мъж, който искаше да се забавлява с нея.
Все пак това не е кой да е, каза си тя. Това е Робърт, любезният рус джентълмен. Сигурно нямаше да умре, ако я докосне. А когато си тръгне, в джоба й ще подрънкват монети, спечелени с цената на позора й — или откраднати, ако успее да спаси девствеността си.
В стаята беше приятно топло, но полутъмно, защото огънят в камината догаряше. Когато очите на Жаси привикнаха с полумрака, тя забеляза пред тлеещата жарава една седяща метална вана, от която се издигаше пара. Във ваната нямаше никой.
Очевидно трябваше първо да се окъпе. Разбира се, един джентълмен можеше да се забавлява със слугинята само ако е чиста. Ала как щеше да скрие парите от кесията му, щом се налагаше да свали дрехите си?
Жаси плахо пристъпи към ваната. Къде ли беше мъжът, който се нуждаеше от услугите й? Внезапно затаи дъх. Нечия тежка ръка се отпусна на рамото й и тя замръзна на място.
— Ще позволите ли да ви сваля наметката, мис? — попита суров мъжки глас.
Жаси потрепери и едва не извика от ужас. Нервите й бяха опънати до скъсване и тя не можа да понесе мъжа толкова близо зад гърба си. Стаята се завъртя пред очите й. Ала скоро успя да се овладее и потисна страха и виенето на свят.
Кимна и се опита да се успокои с мисълта, че е дошла при любезния млад лорд, който я беше защитил от жестокия си тъмнокос приятел. Присви очи и се опита да си припомни възхищението, което святкаше в очите му.
— Треперите, мис. Банята ще ви стопли.
Макар да говореше тихо, почти шепнешком, думите му я накараха да изтръпне от страх. В тях прозвуча особен тон на напрегнато очакване. Разбира се, каза си тя, той смята, че е поканил в стаята си обикновена проститутка и сега се радва на предстоящото забавление.
Когато мъжът свали наметката от раменете й, Жаси побърза да се отдалечи от потискащата му близост.
— Банята за мен ли е?
След кратка пауза лордът потвърди:
— Да, мис, за вас. — Този път гласът му прозвуча иронично. Пристъпи отново зад нея, пръстите му докоснаха гърба и започнаха да разкопчават захабената вълнена рокля. Жаси си повтаряше, че трябва да стои мирно. Никога не беше очаквала подобно нещо — че кожата й ще пари под пръстите му.
Засрамено примигна и обърна очи към парата, която се издигаше от ваната, и към угасващия огън в камината зад нея. Ако можеше и другото да премине пред очите й като през червена мъгла…
Мъжът свали роклята от раменете и Жаси сподави вика си, когато устните му се впиха в тила й. Целувката запали във вените й непознат огън. Тялото й, с притъпена чувствителност от ледения студ, се събуди, треперейки, за нов живот. Усещания, непознати досега, замаяха главата й. Но ако искаше да запази гордостта и девствеността си, не биваше да губи разсъдък. Освен това трябваше на всяка цена да се сдобие с парите за лекарството.
Мъжките ръце милваха раменете й. Роклята се плъзна по тънките поли и падна на пода. Жаси инстинктивно пристъпи напред, избягвайки близостта на мъжа, който все повече я объркваше.