После плъзна поглед към креслото, което стоеше между ваната и камината. Грижливо сгънат, на облегалката му беше метнат жакет. Само да можеше да бръкне в джобовете му… Ако поне за минутка я оставеше сама…
Ала това не беше много вероятно. Все още не беше посмяла да се обърне с лице към мъжа, чуваше само тихото шумолене на роклята, когато я сгъна и остави настрани. После се приближи до нея, потърси и намери кукичките по фустите й, и скоро свали и тях. В тънката долна риза Жаси отново потрепери от студ. Погледни го, някакъв вътрешен глас я подкани да се сгуши в обятията му. Той е добър и любезен. Ако трогнеш сърцето му с умолителна усмивка, ще те пусне да си отидеш, без да те обезчести…
Ала не можа да се обърне, колкото и да й се искаше. Дори не се осмели да погледне в меките сини очи. Още не…
Внезапно се засрами, че е застанала пред непознатия полугола, само по риза и чорапи. Потръпна, когато мъжът зад нея отново се раздвижи и тя почувства топлия му дъх в тила си. Той обгърна с ръка раменете й, притисна гърба й до гърдите си и Жаси почувства твърдите мускули, както и нарастващата му възбуда. После видя как дългите тъмни пръсти се плъзнаха надолу и обхванаха гърдите й. За втори път трябваше да потисне вика си, когато палците му притиснаха зърната на гърдите под тънката риза, която сякаш не съществуваше. Жаси стисна зъби и отчаяно се опита да се пребори с дивото желание да се изтръгне от прегръдките му и да избяга.
Дишането на мъжа се ускори. Пръстите му издърпаха тънката мрежа от косите, започнаха да вадят фуркетите от къдриците. Жаси отново направи крачка напред.
— Моля ви… Не искам да намокря косата си. Иначе ще замръзна, когато си тръгна.
Чу зад себе си тих смях и почти си пожела мъжът да не стои в полумрака зад гърба й, а най-после да се покаже, да й се усмихне с меките си, изразителни сини очи.
От друга страна, беше по-добре да не го вижда. Още не. Не и в този момент, когато трябваше да забрави предразсъдъците и възпитанието си, да забрави подигравателните приказки по адрес на високомерната мис Дюпре, която съвсем не била толкова недостъпна, колкото се представяла, а си била само една проститутка, която се предлагала на мъжете за пари…
— Е, добре, няма да докосвам косите ви, макар че много ми се иска да ги разпусна. Изкъпете се сега и не бързайте.
Жаси прехапа устни. Много й се искаше да го помоли да се обърне с гръб към нея, докато съблича ризата си. Ала вероятно нямаше смисъл да го прави.
Е, поне не стоеше близо до кръга, осветен от слабия огън в камината. Жаси се постара да свали чорапите си колкото се може по-бързо и смутено спря, преди да изхлузи ризата си. При това не можеше да си представи колко чувствени и възбуждащи са движенията й.
Сега трябваше да остави ризата в близост до жакета, за да може после да се престори, че се навежда да я вземе, и да претърси джобовете му.
Щом остана гола, побърза да влезе във ваната и се отпусна облекчено в топлата вода. Затвори очи, ала веднага ги отвори, защото някакъв предмет падна на корема й. Обаче не видя нищо, защото мъжът продължаваше да стои зад гърба й.
— Само парче сапун, мила — обясни той и в гласа му отново прозвуча лека подигравка. Май не беше толкова любезен, колкото си го представяше първоначално. Толкова по-добре. Ако се държеше неучтиво, щеше да й бъде по-лесно да го измами, да вземе от джобовете му парите, които не искаше да спечели с тялото си.
Кърпа за изтриване последва сапуна. Жаси нервно улови и двете и потиснато си каза, че мъжът не бива все така да стои зад нея. Внезапно я обхвана съмнение, че ще получи възнаграждение за услугите си. Трябваше непременно да се докопа до жакета му.
Чу как той се разхожда зад ваната. Очевидно вече губеше търпение. Защо най-после не се махне оттам? Как да го накара да се отдалечи?
За щастие проблемът се разреши от само себе си.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита той.
— Да, с удоволствие — прошепна тя.
Лордът отиде до вратата, разтвори я и повика прислугата.
Жаси светкавично захвърли кърпата и сапуна, приведе се над ръба на ваната и мушна ръката си в най-близкия джоб. За щастие той беше пълен с монети. Ако взема само една, лордът сигурно няма дори да забележи, помисли си с горчивина младото момиче. Колко тъжен беше светът, в който богаташът можеше да си купи жена, без да се интересува колко ще заплати за нея… Отпусна се обратно в изстиващата вода и чу как мъжът благодари на келнера, който беше донесъл питиетата. Най-после го видя, макар и неясно, защото се движеше в полумрак. Видя как постави на масата табла и напълни две чаши, обърнат с гръб към нея, облечен само с риза и панталон, с боси крака. Значи затова беше успял незабелязано да се промъкне зад гърба й…