Жаси изплашено се вгледа в широките рамене. Робърт… Защо най-сетне не се обърне към нея? Толкова й се искаше да срещне мекия поглед на сините му очи. Не, не, по-добре е да не се обръща! В ръката си стискаше неговата монета, а той в никакъв случай не биваше да я намери.
Потопи лице във водата, ала само след секунда се стресна, защото мъжът коленичи зад ваната и сложи ръка на рамото й. Чашата, която й предложи, съдържаше кехлибарена течност.
— Ром от Карибско море, чист и златен. Иначе в тази кръчма предлагат само долнопробна бира.
Жаси грабна чашата и я изпразни на един дъх. Закашля се и засрамено се опита да си поеме въздух. Мъжът засмяно я потупа по гърба.
— Май все пак трябваше да поръчам пиво.
— Не, не, ромът е прекрасен. — И това си беше истина, защото алкохолът опари като огън вътрешностите й и отне поне част от ужаса на нощта.
— Желаете ли още една глътка?
— О, да, моля. — Жаси смутено сведе очи. Беше й хрумнало, че ромът е много по-скъп от средната цена за една проститутка.
Сега това не е толкова важно, каза си решително тя. Вече стискаше в ръката си скъпоценната монета. Скоро щеше да избухне в сълзи и да се примоли на лорда да я освободи. Щеше да обясни, че просто не е в състояние да му окаже исканата услуга Щеше да изиграе убедително сцената и да докаже, че не напразно е дъщеря на великата актриса Линет Дюпре…
Лордът й подаде пълната чаша, коленичи отново зад нея и пръстите му започнаха да милват тила и крайчетата на ушите й. Не беше чак толкова лошо. Ромът й помагаше да понася милувките.
— Странно момиче сте вие — отбеляза мъжът. — Толкова стройна и крехка. Лице на аристократка — и отрудени ръце на слугиня. Тяло на изкусителка — и дръзките, хитри очи на опитна измамница.
Думите му прозвучаха изненадващо за Жаси. В тях проблясваше възхищение, ала и още нещо, което много я уплаши — някаква режеща острота. Побиха я тръпки. Този тон не подхождаше на любезния млад господин с меките сини очи.
— Мис…
Обръщението прозвуча като магически полъх, който докосна кожата й и отново запали странния непознат огън в тялото й. Мъжът посегна към сапуна и кърпата. Когато започна да я мие, Жаси не посмя да протестира, защото едната й ръка държеше чашата с ром, а другата стискаше монетата. Ръката му се плъзгаше съвсем естествено по тялото й, сякаш това беше негово право, сякаш се познаваха отдавна, а тя продължаваше да седи неподвижно и му позволяваше подобна шокираща интимност.
Кърпата се плъзгаше по врата, по раменете и гърдите й. Жаси потръпна от студ и се почувства като подгонено зайче. Докосването му излъчваше властно желание. Младата жена смутено затвори очи и в този миг устните му докоснаха нейните.
Топли, търсещи, жадни… Цялото й тяло потръпна. Устните се разтвориха от само себе си, езикът му погали топлата уста. Докато се опитваше да се пребори с вълнението си, момичето проклинаше изпития ром. Окуражаващият огън на алкохола увеличаваше горещината, която изгаряше вените й, разпалваше паническия страх от въздействието, което този мъж упражняваше върху нея.
Дори не беше смяла да мечтае, че първата целувка в живота й ще предизвика такива усещания. А после… Устните му замилваха шията й, ръцете му се потопиха във водата и погалиха бедрата й, притиснати едно до друго в тясната вана. Трябваше да сложи край на тази лудост, сега, веднага, иначе всичко беше изгубено.
Ръцете му обгърнаха тялото й и го вдигнаха от водата. Младото момиче неволно извика и инстинктивно се улови за врата му, за да не падне. По смеха му пролича, че дори не усеща тежестта й — и че все така продължава да й се подиграва. Страхът й нарасна.
— Моля ви, сър! — Задъханият й глас имаше точно подходящия треперещ патос. Падна на широкото легло, мъжът коленичи над нея, тъмнокосата му глава се сведе над гърдите й и горещата жадна целувка сякаш изгори розовото й зърно.
— Не! — Жаси се вкопчи в косите му и се опита да го отблъсне. Разтърсващите милувки на езика му я караха да се мята, обзета от огнени вълни. Вече не можеше да издържа. — Моля ви, недейте! — Трябваше да положи огромни усилия, за да запази разума си. — Умолявам ви, сър! Сметнах, че мога да дойда тук, защото бяхте толкова мил с мен. Ала сега разбрах, че не съм в състояние…
Жаси рязко млъкна и се взря в косата, която стискаше между пръстите си, в лицето на мъжа, който си позволяваше с нея тези недопустими нежности.
Тъмна коса, почти черна…
— О, Господи! Пощадете ме, сър?
Мъжът се изправи и я изгледа — не с меки и сини, а с тъмни, цинични, дяволски очи, пронизващи и изпълнени с презрение. Всъщност те не бяха черни или кафяви, както беше смятала до преди малко, а сиви, и в тях проблясваха индигови точици. Сатанински очи… Жаси с ужас осъзна, че това не беше Робърт, а дръзкият и жесток Джейми. И тя лежеше гола в обятията му!