Кейлъб ме хваща за ръката и толкова здраво стиска дланта ми, че боли, но аз не го пускам. За последен път се държахме за ръце на погребението на чичо, когато баща ми се разплака. И сега, както тогава, се нуждаем от подкрепата на другия.
В залата постепенно се въдворява ред. Очаква се да не откъсвам очи от Безстрашните, би трябвало да попия колкото се може повече информация за тях; вместо това обаче се взирам във фенерите в другия край на залата. Опитвам се да се изгубя в синьото им сияние.
Маркъс застава на подиума между Ерудитите и Безстрашните и кашля пред микрофона, за да прочисти гърлото си.
- Добре дошли! - казва. - Добре дошли на Изборната церемония! Добре дошли в деня, когато почитаме демократичните възгледи на нашите предци, които ни учат, че всеки човек има правото да избере своя път на този свят.
Или пък, идва ми наум, един от петте предопределени пътища. Стискам пръстите на Кейлъб със същата сила, с която той стиска моите.
- Нашите подопечни са вече на шестнайсет. Те стоят на прага на зрелостта и сега решението за това, какви хора ще бъдат оттук нататък е в техните ръце. - Маркъс го казва с тържествен глас, като натъртва всяка дума. - Преди десетилетия предшествениците ни са осъзнали, че вината за раздирания от войни свят не трябва да се търси нито в политическите идеологии, нито в религиозните вярвания, нито в расата или национализма. Те се убедили, че бедата е в човешката природа - склонността на човечеството към злото, независимо в каква форма се проявява то. Ето защо се разделили на касти, чиято цел била да изличат качествата, причинили според тях бедствията по света.
Погледът ми отскача върху купелите в центъра на залата. В какво вярвам аз? Не знам, не знам, не знам.
- Тези, които били срещу насилието, създали кастата на Миротворците.
Миротворците си разменят усмивки. Дрехите им са удобни, оцветени в червено и жълто. Всеки път, когато ги видя, ми изглеждат мили, любящи, волни. Но никога не ми е минавало през ум да се присъединя към тях.
- Тези, които били срещу невежеството, създали кастата на Ерудитите.
Отхвърлянето на Ерудитите е най-лесната част от моя избор.
- Тези, които били срещу двуличието, създали кастата на Прямите.
Никога не съм харесвала Прямите.
- Тези, които били срещу себелюбието, се обединили в кастата на Аскетите.
Аз също съм против себелюбието, честна дума.
- А тези, които били срещу малодушието, станали Безстрашните.
Но аз не съм достатъчно жертвоготовна. Шестнайсет години се опитвах да го постигна и пак не успях.
Вече не усещам краката си, сякаш не са мои и се чудя как ще ходя, когато извикат името ми.
- Трудейки се съвместно, тези пет касти живеят в мир вече много години, като всяка от тях допринася за благото на различна част от обществото. Аскетите задоволяват необходимостта от безкористни водачи в правителството; Прямите ни осигуряват благонадеждни и стабилни лидери в правото; от Ерудитите идват интелигентните учители и изследователи; Миротворците ни дават разумни съветници и надзорници; Безстрашните ни охраняват срещу заплахи и отвън, и отвътре. Но приносът на всяка от кастите не се изчерпва единствено в тези сфери. Ние даваме едни на други много повече, отколкото е възможно да се изброи. В своите касти ние откриваме смисъл за съществуването си, намираме цел, усещаме живота.
Сещам се за девиза, който открих в учебника по история на кастите: „Кастата над кръвта!". Кастите са много повече от семейството, те са мястото, на което истински принадлежим. Възможно ли е това да е вярно?
Маркъс добавя:
- Извън тях ние няма да оцелеем.
Мълчанието, последвало думите му, е по-плътно от всяка друга тишина. То е натежало с нашия най-голям страх, превъзхождащ дори страха от смъртта - да не останем безкастови.
Маркьс продължава:
- Именно заради това днешният ден ознаменува едно щастливо събитие - това е денят, когато към нас се присъединяват новопосветените, които ще се трудят заедно с нас за едно по-добро общество и един по-добър свят.
Надигат се аплодисменти. Звучат някак приглушено. Опитвам се да стоя напълно неподвижно, защото, ако коленете ми са изправени и тялото ми е изпънато, няма да треперя. Маркъс прочита първите имена, но аз не различавам сричките една от друга. Как ще разбера, когато извика името ми?
Един по един, всички шестнайсетгодишни правят крачка напред пред редицата и се отправят към центъра на залата. Първото момиче, което трябва да решава, избира Миротворците, същата каста, от която произхожда. Наблюдавам как кръвта й на капки пада върху пръстта и тя застава сама зад местата, определени за послушниците на Миротворците.