Залата лека-полека се променя, викат ново име и поредният шестнайсетгодишен прави своя избор. Разпознавам повечето от тях, но се съмнявам те да ме познават.
- Джеймс Тъкър - обявява Маркъс.
Джеймс Тъкър е първият, който се препъва по пътя към купелите. Разперва ръце и запазва равновесие, преди да се строполи на пода. Лицето му почервенява и той бързо изминава разстоянието до центъра на залата. Когато се озовава там, започва да мести очи от купела на Безстрашните към купела на Прямите - оранжевите езици на огъня стават все по-високи с всяка секунда, а стъклото отразява синята светлина.
Маркъс му подава ножа. Момчето дълбоко си поема дъх - наблюдавам как гърдите му се повдигат - и, като изпуска въздуха, поема ножа. После треперливо го прокарва през дланта си и протяга рька встрани. Кръвта му капе върху стъклото и той е първият сред нас, променил кастата си. Първият трансфер между кастите. Откъм групата на Безстрашните се надига ропот, а аз съм забила поглед в пода.
Оттук нататък в кастата на Безстрашните ще го смятат за предател. Неговото семейство има право да го посети след десет дни, смятано отсега, в Деня за свиждане, но то няма да го направи, защото Джеймс ги изостави. Отсега нататък ще чувстват невидимото му призрачно присъствие из коридорите в дома си, а той ще остави след себе си празнина, която с нищо не ще могат да запълнят. С течение на времето тази рана ще зарасне също като организъм, на който е премахнат някой орган, а после телесните течности ще нахлуят в опразненото от него място. Човешките същества не могат да търпят празни пространства дълго време.
- Кейлъб Прайър - обявява Маркъс.
Кейлъб за последно стиска ръката ми и, отдалечавайки се, дълго ме гледа през рамо. Наблюдавам как краката му вървят към центъра на залата, колко са стабилни ръцете му, когато поема ножа от Маркъс, и колко сръчно едната го прокарва по дланта на другата. После той протяга шепа, която постепенно се пълни с кръв, а зъбите му проблясват между устните.
Издиша. После си поема въздух. Накрая протяга ръка над купела на Ерудитите и кръвта му капе във водата, придавайки й тъмночервен оттенък.
Чувам ропот, който преминава в гневни викове. Не съм способна да разсъждавам трезво. Моят брат, моят жертвоготовен брат промени кастата си?! Моят брат, роден Аскет, стана Ерудит ?!.
Затварям очи и виждам купчината книги върху писалището на Кейлъб, треперещите му ръце, които трие о коленете си след теста за установяване на наклонностите. Как не схванах, че когато вчера ме посъветва да мисля за себе си, този съвет се е отнасял и за самия него?
Поглеждам крадешком групата на Ерудитите - те се хилят самодоволно и се побутват с лакти един друг. Анкетите, обикновено толкова тихи и дискретни, сега напрегнато шепнат помежду си и мятат погледи през залата към кастата, която се превърна в наш враг.
- Извинете - обажда се Маркъс, но тълпата не го чува. Той извисява глас: - Тишина, моля!
Залата утихва. С изключение на някакъв звън.
Чувам името си и трепетът ме изстрелва напред. Насред пътя към купелите съм уверена, че ще избера Аскетите. Вече го предвиждам. Даже мога да прозра как се превръщам в една от жените, облякла робата на Аскетите; как се омъжвам за брата на Сюзън - Робърт; как работя като доброволка през почивните дни; усещам умиротворението на рутината, тихите вечери, прекарани пред огнището, увереността, че съм в безопасност; и ако всичко това не е достатъчно - как ставам по-добра, отколкото съм сега.
Осъзнавам, че този звън е само в моите уши.
Поглеждам към Кейлъб, който сега стои зад Ерудитите. Той отвръща на втренчения ми поглед и леко кимва, сякаш знае какво мисля и е съгласен с него. Крачките ми стават колебливи. Щом дори Кейлъб не е Аскет, тогава какво остава за мен? Но какъв избор имам, щом той ни изостави и сега съм единственото дете в семейството? Той ме лиши от правото на избор.
Стискам зъби. Аз ще съм детето, което им остава; трябва да направя това за моите родители. Длъжна съм.
Маркьс ми подава ножа. Вглеждам се в очите му - те са тъмносини, странен цвят - и поемам ножа. Той кимва и аз се обръщам кьм купелите. Пламъците на Безстрашните и камъните на Аскетите са от лявата ми страна, единият е точно срещу рамото ми, другият - малко по-встрани. Държа ножа с дясната ръка и го опирам в лявата длан. Скърцайки със зъби, прокарвам острието през нея. Боли, но аз едва го усещам. Притискам и двете си ръце към гърдите, дъхът ми излиза на пресекулки през устата.