- Това беше забавно - казва.
Кристина ще плува в свои води сред търсачите на силни усещания при Безстрашните. Отърсвам ситните камъчета от бузата си. Всички послушници, с изключение на момчето от Миротворците, са се озовали на покрива, всеки с различен успех при приземяването. Момичето от Прямите с кривите зъби - Моли - държи глезена си с изкривено лице; Питър, момчето от Прямите с лъскавата коса, се усмихва победоносно - явно е останал на крака при приземяването.
После долавям вой. Извръщам глава, за да открия източника. Едно момиче от Безстрашните се е изправило на ръба на покрива, гледа надолу и крещи. Едно момче от Безстрашните стои зад нея и я държи за кръста, за да не падне.
- Рита - говори й тои, - Рита, успокой се! Рита...
Заставам наблизо и поглеждам надолу през ръба. На паважа под нас лежи тяло; момиче е, ръцете и краката му са под неестествен ъгъл, а косата се с разпиляла около главата. Стомахът ми се свива, забивам поглед в релсите. Не всички са успели. Даже Безстрашните не са в безопасност.
Рита пада на колене, хлипайки. Извръщам очи. Колкото повече я гледам, толкова повече и на мен ми се иска да ревна, но не мога да се разплача пред тези хора.
Казвам си, колкото се може по-строго, че тук е така. Занимаваме се с опасни неща, при което умират хора. Умират хора, а ние продължаваме към следващото опасно занимание. Колкото по-скоро проумея това, толкова по-големи шансове има да изкарам докрай инициацията.
Но вече изобщо не съм сигурна, че ще оцелея по време на инициацията.
Казвам си, че ще броя до три и после ще продължа нататък. „Едно." Представям си трупа на момичето върху паважа и тръпка разтърсва тялото ми. „Две." Дочувам риданията на Рита зад гърба си и утешителното мърморене на момчето до нея. „Три."
Свивам устни. Отдалечавам се от Рита и от ръба на покрива.
Лакътят ме боли. Вдигам ръкава да го погледна, ръката ми трепери. Кожата е ожулена, но не кърви.
- Ау! Възмутително. Една от Дървените се разголва!
Вдигам глава. „Дървени" е обиден прякор за Аскетите, а аз съм единственият им представител тук. Питър ме сочи с пръст и самодоволно се хили. Дочувам смях. Страните ми пламват и дръпвам ръкава си надолу.
- Чуйте ме всички! Името ми е Макс. Аз съм един от лидерите във вашата нова каста - крещи някакъв мъж от другия край на покрива. По-възрастен е от останалите, с дълбоки бръчки по тъмната кожа и посивели слепоочия; изправил се е на самия край, все едно се намира на тротоара. Сякаш едно момиче не е загубило живота си току-що. -Няколко етажа по-надолу е входът към лагера на нашите хора. Ако не съберете кураж да скочите, значи не ви е тук мястото. Послушниците имат привилегията да опитат първи.
- Искате да се хвърлим от покрива ли? - пита момиче от Ерудитите. Тя е няколко сантиметра по-висока от мен, косата й е с миши цвят, има плътни устни. Сега гледа с отворена уста.
Не проумявам какво толкова я шокира.
- Точно така! - отговаря Макс. Изглежда се забавлява.
- Там долу има ли вода или нещо подобно?
- Казва ли ти някой! -той повдига вежди.
Тълпата пред групата на послушниците се разделя на две, за да ни пропусне. Оглеждам се. Явно никой не изгаря от нетърпение да скочи от покрива - разсейват се и гледат във всички посоки, но не и към Макс. Някои превързват леките си рани или изтупват чакъла от дрехите си.
Хвърлям поглед към Питър. Гризе си ноктите. Опитва се да си придаде небрежен вид.
Аз съм горда. Това някой ден ще ми навлече неприятности, но днес ми дава кураж. Отправям се към ръба и дочувам кикотене зад гърба си.
Макс отстъпва и ми прави път. Отивам до самия край и поглеждам надолу. Вятърът свири в дрехите ми и платът плющи. Сградата, върху която се намирам, заедно с още три постройки огражда площад. В бетона в средата на площада има огромна дупка. Не мога да видя какво има на дъното й.
Само се опитват да ни сплашат. Ще се приземя благополучно на дъното. Единствено тази мисъл ме крепи, докато престъпвам през ръба. Зъбите ми тракат. Вече няма връщане назад. Не и с тия зад мен, които само чакат да се издъня. Опипвам трескаво яката на ризата си и стискам копчето, за да прикрия треперенето на рьцете. След няколко опита разкопчавам ризата от горе до долу и я смъквам от раменете си.
Отдолу съм със сива тениска. Тя е по-тясна от останалите ми дрехи и плътно очертава тялото; никой не ме е виждал само по нея досега. Свивам на топка ризата и поглеждам Питър през рамо. Запращам с все сила свитата дреха към него и стискам зъби. Уцелвам го в гърдите. Той ме зяпа. Зад мен се разнасят викове и подсвирквания.