След вечеря Фор изчезва, без да обели и дума. Ерик ни повежда през редица коридори, без да ни обяснява къде отиваме. Представа нямам защо лидер на Безстрашните трябва да се занимава с някаква група послушници, но може пък да е така само за тази вечер.
В края на всеки коридор има синя лампа, но навсякъде другаде е мрак и трябва да внимавам да не се препъна в някоя неравност по пода. Кристина мълчаливо върви до мен. Никой не ни е предупредил да пазим тишина, но и никой не говори.
Ерик спира пред една дървена врата и скръства ръце.
Всички се скупчваме около него.
- За онези от вас, които още не са го разбрали, името ми е Ерик - казва. - Аз съм един от петимата водачи на Безстрашните. Тук много отговорно се отнасяме към инициацията, ето защо доброволно приех да бъда наблюдаващ по време на по-голямата част от вашето обучение.
От тази мисъл направо ми се повдига, фактът, че лидер на Безстрашните ще наблюдава инициацията, сам по себе си е достатъчно неприятен. Когато този лидер е Ерик обаче, това прави положението още по-лошо.
- Ето някои основни правила - продължава той. - Трябва да сте в залата за тренировки точно в осем часа всяка сутрин. Тренировките са всеки ден от осем до шест с почивка за обяд. След шест може да правите каквото пожелаете. Ще разполагате с известно свободно време и между различните степени на инициацията.
Фразата „Може да правите каквото пожелаете" се вклинява в ума ми. У дома никога не можех да правя каквото пожелая, дори вечер. Трябваше най-напред да помисля за нуждите на другите. Сега дори не зная какво да правя със свободното си време.
- Разрешено ви е да напускате лагера само с придружител от Безстрашните - допълва Ерик. - Зад тази врата е стаята, където ще спите през следващите няколко седмици. Ще забележите, че леглата са десет, а вие - само девет. Предполагахме, че повече от вас ще стигнат дотук.
- Но в началото бяхме дванайсет - възпротивява се Кристина. Стискам очи и очаквам да последва остро порицание. Ще трябва да се научи да си държи езика зад зъбите.
- Обикновено поне по един трансфер от другите касти не оцелява до идването в лагера - отговаря Ерик, барабанейки по кокалчетата на ръцете си. После свива рамене. - Така или иначе в първата степен на инициация разделяме трансферите от родените Безстрашни, но това не означава, че ще бъдете оценявани поотделно. В края на инициацията вашето класиране ще се определя и в зависимост от резултатите на родените Безстрашни. А те вече са по-добри от вас. Ето защо очаквам...
- Класиране? - обажда се момичето от Ерудитите с мишата коса, което ми е отдясно. - Защо ще бъдем класирани?
Ерик се усмихва и на синята светлина усмивката му изглежда злонамерена, сякаш е изсечена с нож върху лицето.
- Класирането ви цели две неща - казва. - Първо, то определя реда, по който ще си избирате работа след инициацията. Останали са свободни съвсем малко желани позиции.
Стомахът ми се свива. Още докато го гледам как се усмихва, усещам, че ще стане нещо лошо - точно както се случи още с влизането ми в стаята за тестване на наклонностите.
- Втората цел на класирането е - продължава той - само първите десет да станат пълноправни членове.
Болка пронизва стомаха ми. Всички стоим неподвижно като статуи. После Кристина проговаря:
- Какво ?!
- Има единайсет родени Безстрашни и още девет трансфера - обяснява Ерик. - Четирима послушници ще отпаднат в края на първа степен. Останалите ще бъдат пресяти при последното изпитание.
Това означава, че дори заедно да преодолеем всяка степен от инициацията, накрая шест послушници няма да станат пълноправни членове. С краичеца на окото си забелязвам, че Кристина ме гледа, но не мога да отвърна на погледа й. Очите ми са приковани в Ерик и не могат да се откъснат от него.
Шансовете ми като най-дребния послушник и единствен трансфер от Аскетите не са никак розови.
- Какво правим, ако отпаднем? - пита Питър.
- Напускате лагера на Безстрашните - казва педантично Ерик - и оставате безкастови.
Момичето с мишата коса запушва уста с ръка, едва потискайки хлипането си. Сещам се как безкастовият мъж с жълтите зъби грабва плика с ябълки от ръката ми. Пак виждам мътните му втренчени очи. Но вместо да се разрева като момичето от Ерудитите, аз се чувствам още по-хладнокръвна. По-твърда.
Аз ще стана член. Ще стана.
- Но това... не е честно - обажда се Моли, момичето от Прямите с широките рамене. Макар и да изглежда гневна, гласът й звучи ужасено. - Само ако знаехте...
- Да не искаш да кажеш, че ако си знаела това преди Изборната церемония, нямаше да избереш Безстрашните? - озъбва се Ерик. - В такъв случай трябва да напуснеш още сега. Ако си наистина една от нас, не би трябвало да те е грижа дали ще се провалиш. Щом е така, значи си страхливка.