Лий и аз имаме слабост към Камарг, понеже къщичката ни „Мас Мишел“ се гуши в дивата Гариг край град Ним, който пък е само на двадесет и пет минути (с автомобил) от сърцето на мочурливите земи. Тук двамата сме си хапвали десетки чудни ястия и сме си пийвали в добри количества хубаво вино, правили сме слънчеви и водни бани, наблюдавали сме със затаен дъх бакърено — розовия цвят на фламингото, като облаче при залез, опаловия блясък на пчелоядите и оранжевите като сьомга папуняци. По улиците на Арл сме гледали шествието на пастирите на Камарг (каубоите на областта) и красивите им жени, яхнали бели вихрогони и пременени в старинни носии. Конниците минават в строй под формата на стрела с острието напред и водят в галоп стадо малки, черни като дяволи бикове. Тълпа смелчаги се стремят да разкъсат кордона на пастирите и да пръснат стадото из градчето. Тогава пастирите получават „черна точка“. В блъсканицата сме си пробивали път към римската арена, малка и изящна, от меденожълт камък, пълна с хора като ваза с движещи се цветя. Отначало се разнася мелодията на Кармен, а после широко се отварят вратите на арената. Навремето навярно оттам са нахлували лъвове или слонове, за да преследват жертвите — християни. Сега се появява самотен бик с черен лъскав косъм — малък, мускулест, с бели, сякаш от слонова кост рога и с къси, силни и пъргави като на балерина крака. Зад него вратите се затварят и той остава да се чернее — петънце, капка мастило върху светлия пясък на арената. Оглежда се, пръхти, прави няколко подскока напред, навежда се и с острите си рога рие в пясъка готов за атака. И борбата започва.
Преди възмутеният читател да хвърли книгата и с натопено в отрова перо да напише протестно писмо за жестокостта на бикоборството, бързам да отбележа, че то е два вида. В нашия случай бикът не само остава невредим, но и има чудесна възможност да нанесе осакатяващи, дори смъртоносни удари на своите противници — разотьорите16. Гледал съм вече опитни бикове на Камарг, за които тази борба е приятно забавление. Разбират, че е някаква игра, но въпреки това понякога се разяряват дотам, че могат неволно да убият някои от бикоборците.
Борбата има много интересен развой. На рогата на бика с ластик са прикрепени пъстри пискюлчета, наречени кокади. В предстоящия двубой(всъщност състезание по умение и бързина) целта на разотьорите е за определено време да свалят тези кокади (бикът е на арената не повече от двадесет минути). Това са група мъже в не съвсем подходящо облекло (бели ризи и панталони), които излизат на арената веднага след пускането на бика. Единственото им оръжие са бързите крака и нещо като чесало, здраво завързано за дланта на дясната им ръка. С него се стремят да свалят кокадите; всяка от тях има определена цена — колкото повече стои на рогата на бика, толкова по-скъпа е. Някои разотьори, когато имат насреща си неопитни, наивни бикове, отлагат свалянето на кокадите до последната минута и получават по-висока сума. Но ако бикът е обучен, може да си запази кокадите до края на играта. Тогава в чест на победителя изпълняват марша на тореадора от операта Кармен, извеждат го тържествено от арената и го откарват на свобода в зелените слънчеви ливади и тръстикови мочури на Камарг. Преди няколко години правихме филм за Course libre17, както всъщност се нарича състезанието; трябваше да гледам игрите от сутрин до вечер и се убедих, че опитните бикове наистина се забавляват.
Такъв бик излиза на арената и оглежда публиката, както актьорът изучава зрителите на матине. После разиграва обичайния етюд „Вижте колко съм разярен“ — пръхтенето, въртенето на главата, риенето на пясъка с рога. Явно „не забелязва“, че белоблузите разотьори излизат на арената и го наближават. И изведнъж с изумителна ловкост и бързина се обръща кръгом, подгонва ги с наведена глава в галоп, а белоблузите припкат пред него, като снежинки, духнати от силен вятър, към двуметровата дъсчена преграда и я прескачат с устрем и майсторство, на които би завидял самият Нуреев18. Понякога бикът, за да покаже колко много се е разярил, забива рога в дъските и ги пръска като кибритени клечици на всички посоки. А някой прекалено увлякъл се бик прескача преградата заедно с разотьорите и публиката от предните три реда мигновено се „изпарява“, докато примамят бика да се върне на арената. Често ми се е случвало да гледам как бикът толкова се прехласва в играта, че след сигнала за края на състезанието (изтичане на двадесетте минути) отказва да напусне арената. Тогава пущат бик водач с хлопка на шията, за да изведе встрастилия се „играч“. Веднъж обаче бикът водач също се зарази от играта и вместо да си изпълни задачата, започна да гони разотьорите заедно с непослушния си събрат. Наложи се да пуснат още един водач за охлаждане на страстите. Да отидете в Камарг и да не видите поне една от тези забавни борби е наистина много голям пропуск. Някои бикове са си извоювали популярност и провансалците ги фаворизират като звезди на бокса, борбата или футбола. Запалянковци идват отдалеч да гледат своя любимец на арената.
18
Рудолф Нуреев — балетист, хореограф. Известен е с много високия си отскок, с изключителното си майсторство и със забележителната си пластика. — Бел.пр.