Къщичката ни беше в ръцете на водопроводчици, зидари и дърводелци, затова се настанихме в много приятно хотелче на една странична уличка на Арл. В хубавата му сенчеста градина сядахме да отдъхнем, да пийнем и да си правим сценарийните съвещания. Оттук до Камарг с автомобил се отиваше само за няколко минути. Времето, както обикновено за Южна Франция, беше много благосклонно към нас. А да личи още от сутринта, че ни очаква слънчев ден, бе от особено важно значение за успокояване нервите на нашия режисьор. Първата ни задача бе да се напъхаме в някои укрития на резервата и да снимаме многобройните хвърковати обитатели на блатата. Някои от тях гнездяха, а други се бяха отбили тук на път към своите места за размножаване.
Водачът ни — Боб Бритън, нисък слаб човек с дяволито хлапешко лице, познаваше отлично Камарг, защото бе живял и учил тук няколко години. Веднага го нарекохме Британик19 — прякор, който доста му подхождаше, макар че ни звучеше малко странно.
Тук огромното множество от водоплаващи и сухоземни птици не отстъпваше на „пернатото царство“ в Шетланд. Седяхме в топлото укритие и с удивление наблюдавахме безбрежната водна повърхност и яркозелените мочурища, изпълнени с непрекъснато движещи се птици. Безброй зеленоглави патици, ръждивоглави свирачки, стройни зеленооки бърнета, ангъчи в карнавалните си зелено — черни и ярко кестеняви пера и потапници пъстрееха по водата или пърхаха във въздуха, прелитайки от блато на блато. В мочурищата ловяха риба щъркели. Понякога заставаха по двойки един срещу друг, изтегляха глава назад и тракаха с червения си клюн. Чуваше се шум като от стрелба на лилипутски пушки. Снежнобели лопатарки тържествено пристъпваха и пресяваха богатата с планктон кал20 със странните си шпатуло-образни клюнове, които приличаха на удължени хилки за тенис на маса. Из плитчините се носеха като листа от цвят на роза елегантните фламинги и издаваха непрекъснат грозен крясък, чужд на красотата им. Имаше гривести чапли със светлокафява перушина, със син или черен клюн и с порозовели от вълненията през размножителния период крака. Водни бикове с тъмните си „костюми“ стояха в тръстиките, печални като банкови директори пред фалит, а наоколо нощни чапли, напомнящи малко пирати, с черен гръб и „таке“, кривнали весело качулка, въртяха червените си очички на всички посоки. Край тях червени чапли, гъвкави като змии, въртяха дългата си кестенява шия и надаваха пронизителни крясъци приличаха ми на Юрая Хийп21 в перушина. Другите блатни птици бяха съвсем различни — тъмнокръстикюкавци, които ситнеха в калта, сякаш бяха ученички, издокарани за пръв път в обувки с висок ток, малки червеноноги и големи зеленоноги водобегачи, дългокраки кокилари, напомнящи американски хубавици, чиито крака започват сякаш под брадичката. По-нататък грациозно пристъпваше саблеклюн, гордостта на блатните птици, с тъмносивите си крака и се перчеше в „костюм“ от черни и бели пера, като че доставен от най-реномираната модна къща в Париж. Понякога потапяше аристократично извитата си на върха човка и я люлееше насам-натам подобно на изящен метроном. По бреговете на блатата пчелояди се вмъкваха и измъкваха от дупките си и светлееха в морскосиньо и зелено. А в боровете, изправени един до друг като зелени вълнести чадъри, се гушеха и гнездяха бели чапли — светли звезди в „зелено небе“.
Голямото разнообразие ни затрудни в избора на обекти за нашия филм. Толкова много ухажване и флиртуване, търсене на храна, заяждания и кавги, толкова много поривисти излитания, засенчващи небето, и кацания, оставящи пътеки от пяна в тихите води! Из тръстиките, затлачили канавките със зелените си стъбла, подскачаха и лъщяха като емайлирани дебели гиздави жаби, а подире им пълзяха змии, привлечени от вкусната плячка. Почти на всеки тръстиков лист прозираха като черни печатчета сенките на дървесни жабчета. Обърнехме ли внимателно листа, лъсваше смарагдовозелено, малко колкото нокът земноводно с големи черни очи, влажно и лепкаво като локумче.
20
Авторът неправилно употребява понятието планктон. Планктонните организми плават във водния слой, а не се намират в дънната кал. — Бел.пр.