Необходим бе много свободен и гъвкав сценарий поради изключително трудните за работа обекти на тази филмова серия. Предложих например да заснемем бобри, за да покажем, че се въдят не само в Канада, но и в Европа. Оказа се, че щеше да ни трябва много повече време от онова, с което разполагахме, и се наложи да ги заменим с по-достъпните нутрии.
И техният произход не е европейски. Като норката и други животни със скъпа кожа, нутрията е била докарана от големите реки на Южна Америка за създаване на специални развъдни стопанства. Някои по-свободолюбиви животни са избягали — това почти винаги се случва, — харесали са реките на Англия и на континента и там започнали да се заселват и размножават неимоверно много. Намерили са наистина един рай, защото не са имали тук естествени противници, които да ограничат стихийното им размножаване. Големи животни (възрастният мъжки може да достигне тринадесет килограма), които правят широки дупки в бреговете на реки и канали, нутриите вече са станали цяла напаст и създават условия за наводнения и ерозия.
По време на снимките открихме, че нутрията е доста любопитно и симпатично животно. Започнахме работа край система малки канали — широки до девет метра и дълбоки от шестдесет до деветдесет сантиметра, прокопани в плитчините на камаргските мочурища. Затоплената от слънцето вода тече бавно, а бреговете са обрасли със сукулентни растения22 идеално местообитание за гигантските гризачи. Тамариксите23 покрай каналите се кипреха с рошави перуки от пепеляворозови цветове, а тук-там жълти перуники, скупчени на камари, приличаха отдалеч на огромни буци краве масло. Около нас лястовички изследваха с бръснещ полет масовото нашествие на насекомите в детелинените ливади, обсипани с маргаритки и огнивчета. Окъпани от слънчеви лъчи едри пеперуди ластовича опашка с тигрова украса на жълти и черни ивици летяха като ефирни цветове над тръстиките и каналите. Разбрахме, че сме в царството на нутриите по изпражненията им, пръснати по брега или носени в огромно количество от бавното течение на каналната вода, подобни на къси заоблени пури, дълги седем-осем сантиметра, фино набраздени на ивици от край до край, като елитри на бръмбар.
Налагаше се често да пресичаме каналите по примитивни мостчета, набързо сковани от гнили греди и талпи, и трябваше да се нареждаме във верига по тях, за да прехвърляме без рискове скъпите камери и апаратури за звукозапис. Въпреки че се стараехме да пазим тишина, неизбежно се вдигаше доста шум и докато стигнахме определеното за снимки място, нутриите ни бяха чули и изчезнали.
— Дяволите да ги вземат! — възмути се Джонатан. — Какво ще правим сега?
— Ще чакаме — бе лаконичният ми отговор.
— Губим чудесно време за снимки! — изропта той.
— Снимаш диви животни, мойто момче, а не кинозвезди — трябваше да му обяснявам не за пръв път. — Животните не се подчиняват на режисьор.
— Ами Ласи и Рин Тин Тин? — възрази той.
— Холивудски галеници! — отвърнах. — Въоръжи се с търпение и погледни тези прекрасни изпражнения във водата.
— Не мога да правя половинчасова телевизионна програма за изпражнения на нутрии! — отбеляза Джонатан, признавам, не без основание.
— Спокойно! — утеших го аз. — Ще се върнат.
Но не познах. Не се върнаха дори след няколкото часа, през които се опитвах да успокоявам Джонатан с рецитал на всичките стихотворения и весели петостишия, заучени през ученическите ми години, както и със спомени за подобни снимачни несполуки. Усилията ми бяха напразни и решихме, както ни посъветва Британик, да дойдем пак, след като се стъмни. Тогава според него нутриите щели да дойдат за храна.
Тръгнахме да снимаме птици и се върнахме тук по здрач. Вече знаехме пътеките и мостчетата — с по-голям опит и с по-малко шум заехме позиция под великолепното прикритие на израслите нагъсто тамарикси. Решихме да направим всички необходими за филма снимки, щом се появят нутрии, а после Лий и аз да опитаме да се промъкнем възможно най-близо до тях, за да изпълним настойчивото желание на Джонатан да „вземе в един кадър“ талантите и животните.
— Дошло ми е до гуша от серийни филми за животни, представящи как талантите пълзят в храсталака с бинокъл на очите и… изведнъж нов кадър пингвин усърдно друса шотландски танец! — дрезгаво прошепна той. — А на теб ти е съвсем ясно, че талантите изобщо не са виждали пингвин в живота си.
22
Сухолюбиви растения (алое, кактуси и др.), приспособени да издържат продължителна суша, като натрупват вода в месестите си листа или стъбла. Бел.ред.