— Те биха били най-щастливите таланти, ако можеха да видят пингвин да „друса шотландски танец“ отсякох дълбокомислено аз. — Но се досещам какво искаш да кажеш.
— Искам да ка… — започна Джонатан, но Лий изшътка.
— Виждам нещо черно във водата, ей там! — посочи тя.
— Сигурно още едно изпражнение — отчаяно рече той.
Всички надзърнахме нетърпеливо към канала. От водата се показа сплескана мустаката глава със смешно големи жълти зъби и се придвижи бавно по водната повърхност, оставяйки подире си вълнички с формата на римско пет. Веднага се обърнахме да дадем знак на Крис, но той вече снимаше.
Главата на нутрията стигна до брега и от канала се измъкна пълно тромаво животно. Задникът му имаше колосални размери — сякаш беше обемист, покрит с козина балон. Ходилата бяха големи, плоски и без косми, а опашката — дълга, дебела и люспеста като на плъх. Седна удобно на солидните си „меки части“ и започна подозрително да души във въздуха, свило предни лапи в смешни юмручета. С издадените си навън грамадни жълти зъби създаваше впечатление, като че се хили. Нямаше само монокъл и връзка, за да заприлича на среден англичанин, тъй както си го представя средният американец. Убедено, че не го застрашава опасност, то започна грижливо да се мие с предните си лапи. Нутрията е с две мастни жлези — едната в ъгъла на устата, а другата — при ануса. Козината й има дебел грубоват външен и тънък, фин вътрешен пласт. При обработка на кожата за търговски цели външната козина се отстранява. Удивени наблюдавахме колко внимателно животното чистеше, приглаждаше и мажеше с масло кожухчето си. Междувременно от водата се подадоха още няколко глави на нутрии и на брега се покатериха различно големи животни от съвсем млади красавци до позастарели дебели матрони. Скоро се събра половин дузина. Някои седяха и се „миеха“ на брега, а други се гмуркаха и плуваха в канала. След като грижливо почистваше тялото си, всяко от тях тръгваше да пасе сочната трева край брега. Изглеждаха чаровни, кротки и добродушни животни, истинско украшение на всеки природен пейзаж, само ако можеха да се откажат от инженерната си страст да подриват и да рушат бреговете.
Крис сигнализира с мимики и жестове, че е направил необходимите снимки и че ние с Лий трябва да наближим залисалите се нутрии, за да снима кадрите, които искаше Джонатан. Тихата вечер ни улесняваше да не се съобразяваме с посоката на вятъра. Трябваше да внимаваме единствено главите ни да не се покажат на фона на небето. Тръгнахме покрай канала свити на две, подобно на индиански следотърсачи. Стигнахме до тамариксовото дърво с прекършен клон, което ни служеше за ориентир — бяхме точно срещу компанията нутрии. Започнахме да се изправяме съвсем бавно, сантиметър по сантиметър, и застанахме безмълвни и неподвижни. На около седем-осем метра от нас нутриите продължаваха заниманията си.
Пристъпвахме напред, сякаш играехме на смешната детска игра „замръзване“ — едно от децата жуми, а зад него на известно разстояние другите бавно се движат напред. Ако то се обърне изведнъж, всички замръзват по местата си. Който бъде хванат и при най-малкото движение — отива да жуми. Докато Лий и аз играехме на замръзване с нутриите и съвсем ги наближихме, Крис успя да ни „вземе“ на общ кадър. Изведнъж замръзнахме — първият мъжки внезапно се обърна и погледна отвъд канала. С носа си душеше, мустаците му стърчаха, а оранжевите му зъби, подобни на сърпове, сочеха към нас. Не мърдахме и не можехме да разберем какво го бе стреснало — вероятно слаб ветрец му бе помогнал да ни подуши. Той скочи бързо на крака, побягна презглава към водата и потъна, без да образува нито една вълничка. В следващите секунди другите нутрии изпаднаха в паника и наскачаха в канала, гмурнаха се за по-сигурно на дълбоко и разпениха водата.
Късно вечерта седнахме да се почерпим под чинарите на хотелската градина. След успешните снимки Джонатан сияеше от щастие:
— Добра работа свършихме днес. Сега ни остават свинете и биковете. Какво става със „свинската жена“?
— Ще ни чака там утре по залез — обади се Британик. — На твое място бих се запасил с мазило против комари.
— Ой, Господи, комари ли? — присви очи Брайън. Да знаете как ме обичат!
— Най-висока концентрация в Европа, доколкото ми е известно — дяволито поясни Британик.
Брайън изстена.
— Не разбирам защо трябва да се вдига такава патърдия за няколко комара — небрежно каза Джонатан. — Хич не ми мига окото от тях.