Бяхме обзети от неописуемо въодушевление — стадото се носеше с гръм и тропот, вдигнало същинска приливна вълна в мочурите, и като пастири подвиквахме и подсвирквахме след него.
Внезапно ентусиазмът ни се изпари.
Биковете стигнаха до по-гъста горичка от тамарикси и по съображения, известни най-добре на самите тях, решиха, че ги дебне някаква опасност. Стадото спря, обърна се и като по команда се спусна стремглаво към нас. Докато преди минута весело гонехме биковете, в следващата вече летяхме в обратна посока.
Подир нас с трясък настъпваше лавина от страховити черни мускулести чудовища и гора от остри извити рога. След пет минутна суматоха и невероятно напрежение, пастирите успяха да спрат паническото бягство. Подканиха биковете да попасат, да възстановят душевното си равновесие (да не говорим за нашето) и после кротко и предпазливо подкараха стадото към камерите.
Точно тогава настъпи удобен момент да си върна на Джонатан. Беше застанал с камерата си на около тридесет метра, недобре прикрит зад няколко млади тамарикса. Биковете се подплашиха отново. Този път, убедени, че опасността е зад тях, връхлетяха върху камерите. Вместо сценарния замисъл стадото да минава мирно и тихо пред обектива, — докато пастирите се окопитят, стихия от обезумели бикове се насочи като голяма черна вълна, която поваля и прави на трески всичко пред себе си, към Джонатан и камерите. За щастие, напълно заслепени от паника, рогатите „дяволи“ минаха покрай Джонатан и Крис, без да ги забележат, помитайки без остатък горичката от тамарикси.
Препуснах към онемелите от ужас Джонатан и Крис.
— Ей, Харис! — подвикнах весело. — Интересно, нали?
— Интересно ли? — отвърна с пресипнал глас той. Бях сигурен, че вече сме си изпели песента. Никога не съм преживявал такъв страх.
— Излишна тревога — небрежно подхвърлих аз. Бяха само няколко бика.
— Няколко бика ли? — възмути се той. — Стотици фурии щяха да ни светят маслото!
— Ама защо си си глътнал езика? — попитах аз. Нали излезе, както ти каза!
— Какво имаш предвид? — вдигна вежди Джонатан.
— Твоите успокоителни думи, че е от лесно по-лесно, като търкаляне на бъчва по нанадолнище.
Харис ме стрелна с поглед, който режисьорите обикновено отправят към своенравните таланти. Нещо като погледа, с който се прочу покойният Борис Карлоф26.
Трети епизод
Камарг се слави с горещини и изобилие на дива природа в обширните мочурища, но отстъпва на растителното и животинското богатство на тропиците. Панамският провлак „прищипва“ американския материк по средата и го разделя на две половини — южна и северна — като пясъчен часовник. През тясната, подобна на плитка коса панамска земя тропиците на Бразилия се измъкват от Южна Америка към Еквадор, Хондурас и Мексико, а после постепенно преминават на север и се губят в по-умерените климатични зони на Съединените щати.
Панама е приказна страна, мечта за естественика. Сутрин той може да изследва неописуемото богатство и разнообразие на тропичната гора, а след обед — да плува около кипящ от оживление прелестен риф. Избрахме Панама, защото бюджетът ни не позволяваше да кръстосваме цялата планета, а тази малка страна ни осигуряваше достъп до удобно съчетание на гора и море. Искахме да покажем голямото сходство между структурите на кораловия риф и тропичната гора — приликата между двете екосистеми изпъква при съпоставяне на коралите и водораслите с дърветата, на рибите, раците и другите морски животни с горските птици, бозайници и влечуги.
А за нас Панама имаше още едно предимство. След нахлуване на водата при изграждането на канала се е образувал остров Баро Колорадо, който Смитсъновият институт отдавна използва за тропична изследователска станция. В архипелага Сан Блас27, на около час път със самолет от град Панама, същият институт има и станция за изследване на рифове. Стара истина е, че където се съберат за по-дълго време учени, всеки лист от всяко дърво се подлага на изследване и получените сведения са от неоценимо значение за хора като нас, заели се да правят филм в съкратени срокове.
Лий и аз пристигнахме в Панама, съсипани от изтощителното пътуване. Бяхме прелетели над Атлантическия океан до Ню Йорк и от там — направо за Панама. Умората не можеше да засенчи радостта ни, че сме отново в района на тропиците и гледаме през прозореца върху отсрещните недовършени жилищни блокове парада на гаргите с опашки, подобни на ладии, черни и сериозни като собственици на погребални бюра, или разкошни колибри и едри като човешка длан пеперуди в градината на хотела. И най-важното — дишаме влажния топъл въздух, ухаещ на току-що изваден от фурната кекс със стафиди, който ни напомня, че отново сме в най-богатия район на Земята — тропиците.
26
Чарлс Едуард Прат (1887–1939) — английски киноартист, наричан Борис Карлоф, известен с майсторското си изпълнение на ролята на чудовището франкенщайн в едноименния филм (1931) и в „Годеницата на франкенщайн“ (1935). — Бел.пр.