Никога няма да забравя вълшебния миг, в който се гмурнах под диамантено светлата повърхност на тропичното море. Маската бе като магическо прозорче, през което можех да гледам във водата ясно, без да ми пречат нейните вълнички и дипли. Движех се с много лекота в приказен свят на фантастична красота. Отначало плувахме над златистия пясък, покрит с вечно мърдащата се ризница, образувана при отражението на ярките, преминаващи през водата слънчеви лъчи. Подобни на странни петнисти тигани, риби скатове плавно се отдалечаваха от нас. Тук-там проблясваха като грамадни скъпоценни камъни коралови островчета, накичени с разноцветни водорасли, гъби и асцидии. Всяко островче си имаше свита от риби — оранжеви, червени, сини, като небе в лятна нощ, жълти като глухарче, в причудливи шарки, на ивици, на петна, „плисирани“, вълнообразни и други. След малко пред нас изведнъж се издигна рифът. Странен свят от пещери, тунели, потайни градини с гъби и заплетени корали, големи коралови дворци с водорасли, развяващи се като знамена от назъбените им „крепостни“ стени. Мозъчни корали напомняха огромни черепи на загинали в битки гиганти, вградили костите си тук. Още по-интересно бе в един от тунелите на рифа, особено в змиевидните му извивки. Водорасли галеха рамената ни отвсякъде. Подобни на обвивка на див кестен, морски таралежи красяха многобагрените стени, риби се стрелваха пред нас и ни мамеха да ги последваме. Тесният тунел изведнъж излизаше на малка „полянка“ от искрящ, като че украсен с филигран пясък, покрит с охранени черни морски охлюви30 — сякаш от камион за колбаси се бяха изсипали няколко каси с наденички. После тунелът извеждаше в просторна, пълна с риби долина и тук усетихме пулса на морето. То ни полюшваше нагоре-надолу, повдигаше и отпускаше телата ни и имахме чувството, че се носим като птици, политнали от стената на рифа. А под нас мигновено зейваше тайнствена страховита пропаст и основите на рифа чезнеха в кадифената й тъмнина.
Марк познаваше на пръсти този и други рифове. Можеше да ни обясни как да влезем в еди-кой си тунел, да хванем първото разклонение вляво, второто — вдясно, да завием наляво при големия мозъчен корал и шест метра надолу да намерим гъбата, корала или рибата, от която се интересувахме. Развеждаше ни из рифа, сякаш се намираше в родния си град, и, естествено, без неговите напътствия и опит щяхме да пропуснем много неща. Езикът на птиците, бозайниците и до известна степен на влечугите се свежда в много случаи до едва забележими движения и пози. Необходимо е време те да се разберат, за да се обясни например какво иска да каже вълкът с опашката си. В подводния свят се налага изучаването на съвършено нов език, свързан с много въпроси. Защо онази риба лежи настрани? Или защо се изправя на главата си? Какво защищава толкова ревностно друга риба? А защо някоя риба, както минувач на улицата, се опитва да „заговори“ риба от друг вид? Без помощта на Марк нямаше да разберем една милионна част от това, което видяхме.
Ето например пълничката кадифеночерна риба девойка е усърден градинар. Всяка си избира определена „територия“ от корала и там много грижливо отглежда разни водорасли. И това е не само стопанство, а и килер на рибата. Тя храбро защищава градинката си от различни врагове. Наблюдавахме и снимахме една от тях — „стопанка“ на „зелени насаждения“ върху площ метър и половина на три метра върху голям мозъчен корал. По необясними за нас причини тя енергично нападаше един морски таралеж, черен, обсипан с бодли като възглавничка за игли, който невинно се разхождаше. При по-внимателно наблюдение се оказа, че ако продължеше в същата посока, той неминуемо щеше да „преоре“ предния двор на „стопанството“. Една сутрин заварихме същата рибка побесняла от яд. В любимата й градинка бяха нахлули риби папагали — големи, ярко оцветени в зелено, синьо и червено, с уста като човка на папагал. Те обикаляха най-нахално като шайка бандити, облечени в шарени дрехи, и стържеха коралите с острите си човки — шум, който се чуваше много надалеч. Клетата „стопанка“ действително се беше объркала с кого от „бандитите“ да започне. Те също си имаха стратегия. Един нахълтваше в градинката и си откъсваше водорасло, а ядосаната „стопанка“, макар и двадесет пъти по-малка, веднага се спускаше да го гони. И тогава в „двора“ се вмъкваха другите риби папагали. Тя се връщаше, разпръскваше ги, а после всичко се повтаряше отначало. За наша радост пристигнахме, преди да са успели да нанесат сериозни вреди на „насажденията“, уплашиха се и изчезнаха. Въпреки нашата помощ рибката „стопанка“ не ни гласува доверие. Напротив енергично атакуваше Лий. Очевидно я подозираше, че е на строга водораслова диета и крои планове да „глътне“ градинката.
30
Подразред морски охлюви с външни хриле и с частично или напълно редуцирана раковина. — Бел.пр.