Удивлявахме се на риболовното им изкуство навътре в морето. Летяха плавно на около тридесет метра над вълните и зорко наблюдаваха със светлите си очи. Изведнъж се устремяваха надолу, изпънали крила назад, като живи стрели. С огромна скорост се „забиваха“ в морето, оставяха зад себе си букет от водни капки и след няколко мига излитаха от водата, с риба в човката. Рибно ято в морето, преследвано от тридесет — четиридесет рибояда, които се гмуркат почти едновременно — това е смайваща, незабравима гледка.
Поработихме сериозно цял ден, за да снимаме това колосално сборище на птици. Прекъснахме само за очаквания с нетърпение лек обяд. Имахме великолепно време и обгоряхме до един от слънчевите лъчи и отражението им в морската вода. Лий се зачерви толкова, че заприлича на тупик с перука — сравнение, което по неизвестни за мен причини не й допадна. Снимахме морски птици в най-различни състояния. Ползвахме се с изключителната привилегия да бъдем на една ръка разстояние от толкова много видове на птичето царство, които, свикнали с човешко присъствие, ни пренебрегваха напълно и се занимаваха с по-важни неща — грижа за малките си, любов с партньорите, крамоли със съседите — изобщо съвсем човешки начин на живот.
Денят започна да гасне и небето смени синия с лавандулов воал. Стегнахме си багажа и неохотно напуснахме царството на птиците. Ще оставя спусната завесата пред моето „възлизане“ по стръмнината. Ще отбележа само, че ми се стори много по-мъчително от слизането, и щом стигнах горе, изпълзях възможно по-далеч от урвата, тръшнах се по гръб и забих поглед в бледото вечерно небе. Джонатан прояви рядък християнски рефлекс — измъкна от чантата си бутилка „Гленморанжи“ и ми я остави на разположение да се „утешавам“ до насита. После тръгнахме обратно по кадифената трева. Около нас блещукаше пушица и се чуваше постоянно „хуш-хуш“ от крилата на атакуващите ни в здрача огромни тъмни фрегати.
Може да изглежда невероятно, но за един ден успяхме да снимаме необходимия метраж за серията, посветена на морските птици. Трябваха ни само още няколко кадъра на пейзажи, които направихме на другия ден. Тъй работата ни по разкошните склонове на Хърманс завърши и се върнахме на остров Джърси.
Тук искахме да снимаме животинския свят по скалните брегове. Въпреки че площта му е само осем на четиринадесет и половина километра, островът има много разчленена брегова линия. Освен това морето около него не е замърсено, а разликата във височината на прилива и отлива е около десет метра и при отлива се откриват големи площи с чудесни скални басейни, в които изобилстват най-различни животинки.
Чуден свят е морето! Предлага ни огромно богатство от живописни, разнообразни и странни форми на живот, като че си имаме още една планета. За естественика морският бряг е превъзходна екосистема, в която живеят множество организми в тежки условия на непрекъснати стихийни промени — за определен период на около метър под водата, блъскани от бурни вълни, а за друг — без нито капка вода. Естествено, приспособленията към този много труден начин на живот са разнообразни. Да вземем например скромните охлюви патела, които са толкова разпространени, че никой не им обръща внимание. Те са се приспособили безупречно към околната среда. Будят възхищение конусовидните им черупки, изградени тъй, че да издържат жестоките удари на вълните. Охлювът е развил кръгъл мускулест крак, с помощта на който прилепва много здраво към скалата. В това може да се убеди всеки, ако се опита да го откъсне с пръсти. Мускулестият крак представлява всмукваща чашка, благодарение на която животното се закрепва стабилно върху каменна повърхност. Пателата е развила специални хриле, увиващи като перде цялото й тяло. Ако тази нежна тъкан остане на сухо по време на отлива, тя ще загине. Но черупката приляга към скалата тъй добре, че може като резервоарче да задържа вода, необходима за хрилете, докато настъпи приливът. За да осигури такава плътност на връзката, охлювът изстъргва леглото си в скалата с крака и с черупките си. Постигат се две неща: кръгла вдлъбнатина в скалата и фино изглаждане на допиращите се части на черупките — предпоставки за водоустойчива и здрава спойка на мидата със скалата.