— Е, колко време трая това, така да се каже, върти, не май се!
Сандо попримига:
— Знам ли, тамам се беше мръкнало, а сега е среднощ!
Изведнъж кръчмата се изпълни с разкъсан говор:
— Гледай ти, надделял им!
— Друг да беше, ще го изядат за едното чудо!
— Как няма да го изядат — шега ли е това!
— Лудо, та му лесно!
Ванчо Кривдата подвикна на хората да замълчат и отново взе думата:
— А ти не можа ли да се досетиш, че това са вълци, и то цяла-целеничка глутница?
Първан кръчмарят допълни:
— Лудньооо, Иглевите кошари са запустели от две години и ни куче, ни котка се мярка там! Вълци са били това, вълци, разбра ли? Вълците не лаят и един подир друг нападат!
Сандо Любин за миг остана неподвижен с вдигнати вежди и отворени уста. По лицето му мина бледнина. Почеса си брадата, поизкашля се и току отсече:
— Вълци ли? Па и вълци да са били, барем здравата им се отбих!
И той се разсмя така високо, с такива свойствени само нему хрипове, че беше невъзможно да го слушаш!
Навън бурята не стихваше.