— Толкова се радвам, че вече си добре — каза младата жена и нежно докосна гарвановочерната му коса. — Скоро пак ще играете и ще ходите лов с Тимоти. И ще можеш по цяла нощ да оставаш при него когато пожелаеш. Ще си говорите до късно през нощта, както само най-добрите приятели правят. Звучи хубаво, нали, Строен лос?
— Нямам търпение по-скоро да се вдигна — тихо се засмя раненото момче. — Не ми е приятно да съм далеч от събитията — свъси вежди и хвърли намръщен поглед към Брайън.
— Този не беше ли един от войниците? Защо е тук? И какво кара майка ми да се държи толкова дружески с него?
Дамита и Железния облак размениха тревожни погледи, после вождът приклекна до Стройния лос и сложи ръка на рамото му.
— Да, той е войник, от белите хора — каза вождът, — но не беше сред онези, които нападнаха селото ни. Той няма вина за раняването ти. И… — индианецът погледна към Брайън и Засмяното момиче, като забеляза, че разговорът им е взел твърде сериозна насока — те бяха впили влюбени погледи един в друг. Обърна се отново към Стройния лос: — Казва се Брайън — поясни той. — Сприятелили са се с майка ти. И знай, Строен лос, чувствата ми към него са същите, каквито са твоите към Тимоти. Брайън е най-добрият ми приятел на света. Бих направил всичко за него. Дори бих дал живота си, ако се налага.
Устните на Стройния лос се разтвориха от изненада, когато майка му се приближи до леглото и застана на колене, а Брайън я последва.
Момчето затаи дъх. Майка му дишаше странно. Никога не бе я виждал така сияеща, очите й бяха озарени от странна светлина.
— Синко — прошепна Засмяното момиче и го прегърна. — Толкова се радвам, че си по-добре. Всяка нощ се молех на Уакода и той благослови и двама ни, като те дари със здраве — за миг тя отправи стеснителна усмивка към Брайън, после отново се обърна към сина си: — Синко, Уакода повторно ни благослови. Той ни изпрати този мъж. Брайън предлага да ми стане съпруг, а на тебе — баща.
Стройния лос предпазливо погледна към Брайън, после към майка си.
— А ти какво му отговори? — попита той с разтуптяно до спукване сърце.
— Казах на Брайън, че ти ще вземеш решението, синко — промълви Засмяното момиче и целуна сина си по бузата. — Твърде скоро е след оздравяването ти и аз разбирам, че не ти е лесно да вземеш решение.
Стройния лос се замисли за момент, после каза:
— Скоро е, да, много е скоро — след това извърна очи от майка си.
Дамита сложи ръка на устните си, за да скрие изненадата си. Тя съчувствено наблюдаваше Засмяното момиче, която се изправи на крака и застана до Брайън с овлажнели очи.
— Съжалявам Брайън — прошепна Засмяното момиче, като с мъка сдържаше сълзите си. — Синът ми каза думата си.
Брайън кимна, целуна я бързо по бузата и напусна вигвама.
Засмяното момиче погледна тъжно към Дамита и Железния облак, после приседна отново до сина си и взе ръката му в своята. Той вдигна очи към нея и й се усмихна едва. Тя му отвърна с целувка и придърпа одеялото до брадичката му.
— Синко, денят беше много тежък за теб — прошепна тя. — Спи сега, а аз ще продължа бродерията.
Железния облак скочи на крака и помогна на Дамита да се изправи. Кимна на Тимоти да си тръгват и всички напуснаха вигвама.
Завариха Брайън да приготвя екипировката от еленова кожа, която Железния облак му бе дал за пътуването.
— Време ми е вече да поема задълженията си във форт Калхуун — дрезгаво каза той, като старателно отбягваше погледа на Железния облак. — Както се вижда, отсъствах твърде дълго.
Дамита се приближи до Брайън и го целуна по бузата. Железния облак силно го прегърна. Тимоти стисна десницата му. Всички излязоха и тъжно махаха, докато лейтенантът се метна на коня и изчезна в гората.
Дамита хвърли поглед към вигвама на Засмяното момиче и забеляза тънката й фигура на входа. Тя бе отправила замъглен от сълзите взор към изчезващия в далечината Брайън.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Селото кънтеше от веселието. Барабанът думкаше. Хората подсилваха ритъма на музиката с краката си, танцуваха и пееха около големия огън. Някои от бойците бяха украсили краката си с лисичи опашки, като ги бяха вързали под коленете си. Звънчетата, прикрепени около кръста на някои от танцуващите, весело звъняха и засилваха ритъма на танца. В жилищата се приготвяше храна за честването на живота — спасения живот на Стройния лос.
— В момента, когато Засмяното момиче трябва да е толкова щастлива и благодарна, сигурна съм, че сърцето й е натежало от болка по загубата на Брайън — каза Дамита и приседна до Железния облак край огъня в техния вигвам. Тя наниза още едно мънисто на иглата си. — Не мога да разбера чувствата на Стройния лос — младата жена повдигна бавно очи към съпруга си. — Баща му е загинал в престрелка с бял мъж по време ловна експедиция, нали?