Недоумяваща, Дамита го изгледа продължително, сетне влезе вътре и се заметна с топло одеяло. След това излезе и бавно приближи до празнуващите омахи, като търсеше с очи Железния облак сред ликуващата тълпа. Никъде не го видя. После изведнъж го забеляза. Излизаше от жилището на Засмяното момиче с Тимоти на раменете си.
Дамита се хвана за главата:
— Какво, по дяволите, прави?
В следващия момент разбра. Омахите му сториха път. Като крепеше Тимоти на раменете си и го придържаше за краката, Железния облак се озова в средата на тълпата, до горящия огън.
— Днес празнуваме много неща! — провикна се вождът на омахите. — Не забравяйте нашия млад боец Тимоти! Той ви доказа много. Неговият подвиг не бива да бъде пропуснат! Сега виждаш ли, народе мой, че този млад човек, когото съм приел като свой собствен син, е достоен за учението на вожда? Че заслужава да върви в сянката ми и един ден да вземе моята титла? Искам да чуя вашето одобрение, хора мои! Да чуе и Тимоти!
Трогната от любовта на Железния облак към брат й, Дамита сподави сълзите си. Тя се огледа наоколо, преизпълнена с гордост и благодарност, като видя омахите да вдигат ръцете си към небето и да възхваляват Тимоти.
Някои от бойците поеха момчето от раменете на Железния облак и започнаха да го предават от човек на човек, като го носеха на рамене през селото. Дамита не се сдържаше вече и остави сълзите си да текат на воля.
Внезапно тържеството спря. Настъпи тишина. Дамита погледна в посоката, в която всички се взираха, и видя Брайън Дейвис да се връща към селото на коня си и с голям вързоп в скута.
Младата жена изтича до Железния облак и се притисна до него, докато Брайън бавно си проправяше път през тълпата, а очите му излъчваха странна тъга. Дамита притаи дъх, когато белият мъж спря коня си на няколко крачки от тях и скочи на земята. Вързопът в ръцете му изглеждаше много по-голям, отколкото в скута му.
— Какво носиш? — попита го Железния облак. — Защо го носиш при нас?
— Не бях стигнал много далеч, когато налетях на два риса, вкопчили се в смъртна схватка — каза Брайън, коленичи и остави вързопа на земята. — Не бях сигурен дали трябва да се намесвам, но реших да помогна на по-малкия. Но преди да скоча от коня и да насоча пушката, малкият бе станал вече победител, беше разпрал гърлото на другия. — Брайън разви вързопа. — Не ме разбирайте погрешно. Той е истински победител, но има няколко опасни рани. Въобще не се противи, докато го увивах в одеялото. Сякаш познаваше човешката миризма и доброта.
— Рис? — попита Дамита, а коленете й омекнаха. Надяваше се, че смелият рис е съвсем малък.
Тимоти приклекна до Брайън:
— Нека да го отвия — примоли се той. — Моля те!
— Давай — каза Брайън. Той погледна към Железния облак, който кимна в знак на съгласие, погледна към Дамита и видя разплаканите й очи. Реакцията им на това, че бе донесъл животното в лагера, още повече го обърка. Той обичаше всякакви животни и се надяваше, че те ще помогнат на риса и ще превържат раните му. Не бе очаквал да срещне толкова вълнение за едно животно. Внезапно го осени мисъл. Да! Животното се беше изгубило! Може би то е било домашен любимец, заблудил се някъде.
С треперещи пръсти Тимоти развиваше одеялото. Накрая наистина видя любимата си котка — тя спеше.
Чувствата на Тимоти бяха странна смесица от щастие и ужас, защото сега можеше да разгледа раните й. Да, това беше неговата Бейби! Едната й лапа я нямаше, беше останало кърваво парче месо. Липсваха парчета от красивата й козина по корема и по хълбока.
Тимоти извърна очи. Чувстваше, че ще припадне, но Железния облак го хвана за раменете и възвърна силите му.
Момчето пъхна ръце под кървящото тяло на Бейби, притисна я в обятията си и стана на крака. Тъжно погледна към сестра си и Железния облак и с прималяло сърце се отправи към вигвама им.
— Благодаря ти, че ни върна Бейби — каза Железния облак и стисна рамото на Брайън. Нямаш представа какво значи тя за Тимоти. Толкова дълго оплаква любимия си рис. Това, че си го получи обратно, е благоволение от Уакода. Благодаря ти, че откликна на тихата заповед на Уакода и ни го върна обратно.
— Нямах никаква представа — каза Брайън се загледа в отдалечаващия се Тимоти. — Но когато така безстрашно се е борил за живота си, заслужава да бъде лекуван — замислено добави той. — Като че котката е защитавала своите териториални права.
— Така изглежда — каза Железния облак и погледна към вигвама си. — Връщала се е при Тимоти. Когато е била толкова близо и другият рис я е нападнал, тя е разбрала, че няма друг избор освен да защитава онези, които обича.