Беше сериозно нещо.
Всяко момче омаха, което искаше да бъде считано за истински боец, трябваше да участва в този ритуал.
Необходим бе доста кураж, мислеше си той, за да убие една беззащитна костенурка, да я разреже на парчета и да й извади сърцето. Дори много голям кураж, защото той много обичаше животните.
Нарочно беше оставил Бейби у дома, не само заради собствената й сигурност, но и за да прави компания на Дамита. Двете бяха станали много близки, откакто сестра му я лекуваше. Дамита сега беше толкова наедряла, че едва се движеше. Бейби я пазеше, докато Железния облак и Тимоти отсъстваха.
Мисълта на момчето бързо се върна към действителността. То забеляза с каква мъка пристъпва Стройния лос по мокрия бряг.
— Сигурен ли си, че можеш да вървиш сам? — попита Тимоти и сложи ръка на кръста му. — Макар че минаха почти два месеца от злополуката, майка ти каза, че все още е рано за такова уморително пътуване. Хубавото е, че отново сме заедно, сами навън — искрено каза Тимоти. — Вярно е, че сега имам много други приятели в селото, но никой не е като тебе. Ти не само си най-добрият ми приятел, но и мой изповедник. Нямам никакви тайни от теб.
— Ние сме верни приятели — кимна Стройния лос. — Преди да умре, баща ми ме научи, че да си лицемерен приятел, било в любов или война, значи да си човек без чест и всички трябва да те низвергнат — той хитро се усмихна. — Приятелите действат и като посредници, когато любовта се пробуди в сърцето на някой от тях. Приятелят осигурява срещата на своя най-добър приятел с избраницата му.
Тимоти преплете крака и, зяпнал от учудване, загледа Стройния лос.
— Искаш да кажеш, че имаш чувства към определено момиче? — попита той разсеяно. — Кое? По време на игри или празненства не съм забелязал да отличаваш някое от тях.
— Има една, която кара сърцето ми да трепери като лък след излитането на стрелата — сподели Стройния лос. — Ти си я виждал, Тимоти. Много пъти, докато боледувах, тя ми носеше подаръци — момчето се загледа в огърлицата си от мечи нокти, в които се отразяваха лъчите на изгряващото слънце. — Този е най-ценният ми подарък.
— Мислех, че сам си я направил, за да не скучаеш през тези два месеца — каза Тимоти и критично огледа огърлицата. После вдигна въпросително очи към Стройния лос. — Приятелите споделят помежду си. Ти не си ми доверявал, че има момиче, което стопля сърцето ти!
Лицето на Стройния лос почервеня.
— Не ми беше удобно — смотолеви той. — Тя ми е първото момиче, Тимоти. Досега никое друго момиче не ме е вълнувало!
— И затова трябва да изневериш на приятеля си! — скастри го Тимоти, но видя, че не беше прав и се усмихна малко насила. — Прощавам ти. А довечера ще ми дадеш ли да й отнеса някаква вест от теб? Това ще ме направи съучастник. Може ли? Мога ли да й кажа, че имаш по-специални чувства към нея?
Стройния лос дълбоко се замисли, после енергично закима с глава.
— Да, можеш да й кажеш това — каза той и лицето му се озари от сияйна усмивка. — Може да й кажеш да седне при нас.
— С удоволствие ще го направя заради теб — каза Тимоти. После очите му станаха сериозни. — Коя е тя, Строен лос? Кажи ми как се казва?
— Казва се Звездна светлина — замечтано отвърна Стройния лос. — Нали името й е много красиво? Също като нея самата, Тимоти. Един ден, и то много скоро, се надявам да я целуна!
Тимоти зяпна изненадан.
— Би целунал момиче? — каза той, възмутен от мисълта за подобно действие. — По-скоро бих целунал змия!
Стройния лос се засмя от сърце. Те продължиха пътя си, загледани в земята, за да намерят костенурка.
Тимоти внезапно наруши тишината.
— Късно нощем, когато се предполага, че отдавна съм заспал, чувам сестра ми и Железния облак да си говорят колко много майка ти обичала Брайън Дейвис — каза той и предпазливо изгледа приятеля си. — Говорят си, че майка ти не можела да го обича заради чувствата ти към този човек. Това истина ли е, Строен лос? Вярно ли е, че си забранил на майка си да се омъжи за него?
Стройния лос смръщи вежди:
— Нищо не съм забранявал на майка си — измърмори недоволно той. — Казах й, че е твърде рано друг мъж да заеме мястото на баща ми — той помълча, после тихо просъска: — А и този избраник на нейното сърце е бял мъж!
Тимоти пребледня и недоверчиво изгледа Стройния лос:
— Трябва да ти напомня, че и моята кожа е бяла.
Стройния лос стреснато погледна Тимоти:
— Не исках да кажа…
Но Тимоти го прекъсна:
— Знам. Но трябва да си помислиш, нали? Не бива да сравняваш всички бели мъже с онзи, който е убил твоя баща.
— Да, сигурно е така — съгласи се Стройния лос.
— Няма ли да е по-добре да имаш втори баща, отколкото да нямаш баща изобщо? — попита момчето и си спомни за вярното си приятелство с Железния облак. Беше му приятно да гледа на него като на свой осиновител. На земята едва ли има други двама мъже, толкова близки помежду си!