Усмивката й угасна, като го видя как кима с глава в такт с барабаните и не може да сдържи възбудата си. Дамита не бе в състояние да сподели чувствата му тази вечер. Тя видя костенурката, която Тимоти беше хванал на реката. Не можеше да не се досети какво щеше да извърши брат й пред очите на всички омахи тази вечер, за да докаже, че е достоен да стане воин. Младата жена мислеше, че той вече многократно е дал своите доказателства. Защо трябва още да искат от него? Помъчи се да прогони тъжните мисли, като се взираше в пощурелите от възбуда омахи — мъже, жени и деца; всички заедно пееха и танцуваха около огъня. Потърси с поглед Тимоти. Беше приклекнал до Стройния лос, а той пък беше вперил очи в едно красиво момиче, което танцуваше точно пред тях и като че ли се мъчеше да ги омагьоса и двамата.
Дамита познаваше тази опасност. Ревността лесно превръщаше приятелите във врагове.
Дамита побутна Железния облак, който седеше до нея.
— Кое е това момиче? — тя кимна с глава към младата изкусителка.
— Това е Звездна светлина — отговори вождът на омахите, като преливаше от възторг. — Тя е на осемнайсет зими. Бих казал, че вече приятно е узряла; би могла да се омъжи, ако някой боец я пожелае — той се усмихна, докато оглеждаше редицата бойци, които не танцуваха, защото бяха вперили поглед в танцуващата девойка. — Скоро ще има сватба. Сигурен съм.
Дамита дълбоко си пое дъх.
— Надявам се — прошепна тя, като тайно се молеше върху сърцето на брат й да не падне сянката на някое момиче. Особено пък по-голямо от него!
Тя въздъхна с явно облекчение, като видя как един от бойците отиде до Звездна светлина, хвана я за ръката и я отведе далеч от огъня.
Дамита погледна Тимоти и Стройния лос, забеляза изписаното по лицата им разочарование и си даде сметка, че те току-що научиха първия си урок за жените, а именно колко коварни биха могли да бъдат те!
Усмихна се, като се сети, че този първи урок им идва толкова рано в живота. Те бяха на възраст, когато желанията лесно се отклоняват от една посока в друга.
И още един урок — как момент на веселие при омахите може да се превърне бързо в нещо много сериозно. Всички насядаха в кръг около пламтящия огън.
Бойците си предаваха от ръка на ръка лула с дълъг мундщук, а издигащия се нагоре пушек предаваше молбата на всеки един от тях, който на глас изричаше молитвата си към невидимия Уакода. С този ритуал се откриваха всички церемонии, а и тази сега, посветена на Тимоти, започна така. Един от бойците отиде при младежа, хвана го за ръка и го накара да седне самичък, по-близо до огъня. Друг донесе костенурката в торба. Трети боец подаде на Тимоти голям камък, върху който да сложи торбата си. Четвърти остави нож в скута му.
Тимоти стоеше тихо и скромно, когато племето запя песен, която се пееше по време на пост. Тези, които бяха по-нетърпеливи, хвърляха дрехите си на земята и пристъпваха с танцова стъпка напред. Представяха някаква пантомима, в която показваха преживяванията на боеца по време на война и как е спечелил общественото си признание. Един от танцьорите изпълняваше ролята на кандидата за титлата боец.
Той танцуваше много леко и красиво. Използваше няколко танцови стъпки. В такт с барабана и с гласовете на певците той потупваше с крак по земята. Издигаше крака си високо под остър ъгъл; навеждаше се и изправяше тялото си с резки, внезапни движения, които имитираха зареждането на лъка със стрела.
В цялата тази драматизация всяко движение на крак, ръка или глава беше напълно подчинено на представяното действие. Барабанът биеше в такт с пулса на зрителите, а ушите на всеки от тях следяха мелодията на тази странна драма.
После всичко утихна и цялото племе насочи вниманието си към Тимоти.
Железния облак отхвърли наметалото си и приклекна срещу него. Той окуражаващо потупа голото рамо на момчето и му се усмихна.
— Време е да предприемеш тази последна стъпка, за да спечелиш не само титлата „боец“, но и да вземеш име на омаха — каза той. — Синко, аз съм ти избрал име. Извади сърцето на костенурката и го изяж, за да стане и твоето сърце по-силно! С този акт ти ще се покажеш достоен за новото си име и за титлата „боец“!
Очите на Тимоти светнаха.
— Ще имам мое собствено индианско име, както всички останали? — попита той, а гласът му се извисяваше с всяка произнесена дума и ставаше все по-тънък. Толкова му се искаше да се хвърли на врата на Железния облак и да го прегърне, но вече бе започнал да се учи на изкуството да се въздържа и потисна този изблик на чувства в себе си. — Това е чудесно, Железен облак. Чудесно!
— Името, което съм ти избрал, е Петнист орел — каза Железния облак и повиши глас така, че да могат и другите да го чуят, а не само Тимоти. Всички бяха вперили очи и наострили уши към техния вожд и осиновения му син. — Това име е взето от петната на твоя рис и от орела заради неговата мощ над цялото човечество! Петнист орел, време е да убиеш костенурката и да глътнеш сърцето й!