— Името показва сила и смелост — тържествено произнесе Тимоти, вперил предано очи в Железния облак. Сърцето му лудо биеше. Коленете му трепереха от вълнение. Вече не изпитваше страх да убие костенурката. Той знаеше, че днес всеки един боец от племето очаква това от него. Не биваше да гледа на тази постъпка с уплаха и срам. Трябваше да подходи с чест и достойнство! С благоговение!
— Благодаря ти за името, Железен облак! Няма никога да ти дам повод да съжаляваш за него.
Железния облак се отдръпна от момчето и свали торбата от камъка, развърза вървите й, за да може костенурката да изпълзи от своя затвор. Тя не направи опит да избяга и Железния облак леко изтърси торбата. Костенурката тупна тежко по гръб на земята.
Щастлив, че тя не си подаде главата и не го изгледа с дръпнатите си очи, Тимоти грабна ножа и започна ужасяващия ритуал.
Дамита отвърна погледа си настрана, като видя как Тимоти заби ножа си в тялото на костенурката. Тя не вдигна очи и когато възбудената тълпа наоколо зашумя, което показваше, че брат й е към края на ритуала.
Когато обърна главата си, сърцето й замря. Тя видя, че костенурката не се предаваше; макар и с отрязана глава, продължаваше да мърда.
Беше чула Железния облак да предупреждава Тимоти, че понякога дори отрязаната глава на животното може да хапе.
Накрая костенурката престана да мърда, а Тимоти държеше сърцето й в ръка. Беше плоско, дълго около един инч.
Момчето го съзерцаваше с мисълта, че да го глътне е по-неприятно, отколкото да яде сурови миди, което често беше правил в Бостън. Стисна го между пръстите си, издигна го високо и го пусна в устата си. Без да разбере какъв е вкусът му, той го остави да се хлъзне надолу по гърлото му. Сега, вече извършил това геройство, почувства сърцето си по-силно!
Мощните удари на барабана и силни възклицания разцепиха нощното небе. Железния облак качи Тимоти на раменете си и тръгна да обикаля плътния кръг на племето, усмихвайки се на всеки един поотделно.
— Петнист орел! — в един глас скандираха младите бойци. — Петнист орел!
Зачервен, с разтуптяно сърце, Тимоти се заоглежда наоколо, очите му срещнаха погледа на Дамита. Можа да прочете по движението на устните й, че казва:
— Петнист орел, гордея се с теб!
Момчето й кимна.
После потърси с очи Стройния лос, изненадан от неприкритата завист в очите на приятеля си. Спомни си, че Стройния лос вчера показа същите чувства. Опита се да го разбере, но не можа. Тимоти нямаше вина за това, че Стройния лос все още не бе приет за боец в очите на омахите! Момчето не бе виновно и за това, че Железния облак имаше по-специално отношение към него. Нещо повече — Тимоти нямаше никаква заслуга за това, че се намира в това село!
Но все пак е тук, помисли си Тимоти, а Железния облак му е баща и няма да позволи дребнавата завист на Стройния лос да помрачи празника му.
Когато Бейби докуцука до кръга на омахите, Тимоти отхвърли мислите за Стройния лос и помоли Железния облак да го свали на земята. Затича се и прегърна Бейби, понечи да я вдигне, но после бързо я остави на земята. Теглото на риса беше такова, че дори вождът на индианците не можеше дълго да го държи на ръце.
Приклекна до котката.
— Повече няма да чуеш да ме наричат Тимоти — пошепна в ухото й. — Името ми вече е Петнист орел. — Напрегнато изгледа любимката си. — Мисля, че е време да сменим и твоето име, нали? — каза високо той. — Да го сменим с нещо по-зряло, като… като…
Един приятен глас се обади зад него и го прекъсна:
— Защо не я наречеш Трите лапи? — каза Звездна светлина, като приклекна до Бейби и погали настръхналата й козина. — Не е красиво име, но много й подхожда. Затова и на хората, и на нещата дават имена, които да отговарят на характера им.
Лицето на Тимоти пламна, изчерви се и той неочаквано се обърка от присъствието на това момиче, което приличаше повече на жена с острите си гърди, щръкнали под роклята от еленова кожа. От аромата, който тя излъчваше, момчето разбра, че през деня е събирала семена от кандилки, счукала ги е с вода и се е напръскала цялата, защото нищо не ухаеше така приятно, както тялото на Звездна светлина.
Само тя го накара да забрави в момента, че е силен боец, защото сърцето му заби лудо от нейното присъствие. Беше сигурен, че ако някой в момента му подаде лък и стрела, не би могъл да стреля с тях.