Щеше да стане за смях на всички заради една жена!
Отвърна очите си от нея.
— Върви си! — промърмори момчето. — Няма нужда момичета да ми казват какво да правя! Върви си!
Звездна светлина погали с ръка бузата му.
— Ще те целуна, ако кръстиш котето си, както ти предложих — прошепна тя, като хитро се заозърта да разбере дали някой не я е чул.
После доближи лицето си до лицето на Тимоти и задъхано промълви:
— Ела на среща в гората след малко — и усмихнато добави: — Ще ти покажа какво значи да те докосне и целуне момиче — тя още по-плътно се доближи до момчето. — Можеш да ме докоснеш, ако искаш и ти.
Шокиран от думите й, но още по-притеснен от ефекта им върху тялото си, Тимоти тромаво се надигна, изправи се на крака, обърна й гръб и бързо се отдалечи.
Когато почувства върху себе си нечии други очи, а не тези на изкусителката си, той направо изстина, още повече, че прочете мрачния гняв в настойчивия поглед на Стройния лос.
Тимоти неловко се усмихна на приятеля си, напълно пренебрегвайки Звездна светлина. С гръб към нея, побутна риса да си вървят. Той се изненада, като чу собствения си глас да нарича животното „Три лапи“, а веднага след това долови лукавия смях на момичето. Разбра, че се е набъркал в нещо, което може да свърши с катастрофа.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Утрото настъпи мразовито и посивяло от скреж. Жаравата на огъня блещукаше на утринната светлина. Студът събуди Дамита. Тя потрепери и се сгуши по-близо до Железния облак. Засмя се тихичко, като не можа да се възползва от топлината на неговото тяло — големият корем й пречеше.
Железния облак се обърна и я изгледа, отмахна една къдрица от лицето й и положи ръка върху издатината на корема й.
— Как са жената и децата ми тази сутрин? — попита той, целувайки я по носа. — Надявам се, че снощният ритуал не те е изморил.
Индианецът се загледа в преградната завеса:
— Петнистия орел се прибра много късно. Не го разпитвах къде е бил. Тази вечер бе негова и аз му разреших да прави каквото пожелае.
— Видях го да влиза на пръсти, почти безшумно — каза Дамита и се намръщи, като си спомни, че Звездна светлина цялата вечер се навърташе около брат й. Никак не й се щеше да вярва, че Тимоти може да е закъснял снощи с нея.
Той бе едва петнадесетгодишен — за Дамита почти дете!
Младата жена нежно погали Железния облак по бузата и потърси погледа му:
— Скъпи, кога за първи път изпита полово влечение? — тихо пошепна тя, страхувайки се да не би Тимоти вече да се е разбудил. — На каква възраст започна да заглеждаш жените и пожела да ги опознаеш по-отблизо?
Железния облак разтегли устни в лека усмивка:
— Какво значение има това? — каза той и обхвана наедрялата й гръд през ризата. — Ти си моя жена. Защо да поглеждам назад при такава съпруга като теб, която ми топли леглото?
— Железен облак, нямам предвид тебе лично — отвърна Дамита с тежка въздишка. — Питах заради Тимоти! Дали е достигнал възрастта да проявява интерес към жените? Или към момичетата, които се държат като жени? Достатъчно ли е голям, за да ги пожелае?
— Тимоти? — леко прошепна Железния облак. — Той не е вече Тимоти. Той е Петнист орел. Наричай го така.
— Както и да е — отвърна Дамита и седна в постелята. — Дали е Тимоти или Петнист орел, той е едно и също лице.
Тя решително изгледа Железния облак, когато мъжът се надигна и седна до нея.
— Трябва да знам тези неща, Железен облак. Ти видя как Звездна светлина цяла вечер се опитваше да флиртува с… Петнистия орел. Беше направо възмутително!
Железния облак сподави усмивката си. Неговата Дамита! Стана му забавно, но се наведе над огъня.
— Държанието на Звездна светлина е нормално за възрастта й — тихо каза той. — Както ти казах снощи, тя е на възраст за женене, флиртува, за да привлече вниманието на всички бойци, не само на Петнистия орел. Тя си търси съпруг. Може би е малко по-неспокойна за възрастта си — обърна се и отправи чаровна усмивка към Дамита. — Тя също е и по-красива от останалите.
Пристъп на ревност обхвана сърцето на Дамита. Погледна се и видя колко неестествено е наедряла. Без огледало можеше да види колко е подпухнало лицето й, очите й изглеждаха почти затворени. Всичко беше заради водата, която организмът й задържаше сега.
— Грозна съм в твоите очи, нали? — изплю набързо камъчето Дамита и сложи ръце на кръста си. — Толкова грозна, че осемнадесетгодишните момиченца ти се виждат красавици? Тя си търси съпруг? Защо не се хвърлиш в краката й като другите бойци и не си вземеш втора жена?
Очите на Железния облак се разшириха от почуда и той зяпна изненадано. Никога не бе очаквал подобна тирада от иначе тихата си и любезна жена. Мъжът хвърли дърва в огъня и се обърна към Дамита. Хвана я за раменете и я накара да легне, изтегна се до нея и нежно започна да я целува: