— Моята красива, бременна жена е ревнива? — мърмореше той и покриваше с целувки врата й.
Когато младата жена издаде стон на задоволство, той бързо погледна към завесата с надеждата, че Петнистия орел не се е събудил. На младия боец явно много неща му се струпаха предната вечер. Вождът на омахите бе видял Петнистия орел и Звездна светлина да се измъкват заедно в гората. Там бяха останали до късно през нощта.
Но индианецът не сподели това с Бялата върба. Не искаше излишно да я тревожи. Беше време Петнистия орел да изучи всички пътеки на мъжеството! Дори и чудото да бъдеш с жена!
Железния облак също си мислеше, че момчето не бива да научава тези неща във вигвама на сестра си и мъжът, който го бе осиновил.
— Толкова ми липсва близостта ти — прошепна Дамита, поглаждайки с ръка голата гръд на Железния облак. — Мина цяла вечност, Железен облак. А има толкова време, преди да се роди детето. Не знам дали бих могла да чакам толкова дълго. Имам нужда от теб сега.
— Както и аз, красива моя женичке — прошепна в ухото й Железния облак. — Времето бързо ще мине. Ще видиш. Искаш ли да те покрия с одеяло и да те разтрия. Това би ли те удовлетворило?
Дамита погледна одеялото, после Железния облак и рече:
— Може би по-късно.
После погали с ръка голото му тяло. Чу го да стене от удоволствие, но усети раздвижване зад завесата и бързо отдръпна ръката си, а Железния облак набързо нахлузи панталона си. Лицето му беше почервеняло от неудовлетворени желания.
— Имам много неща да върша — каза той глухо, — но първо ще събудя Петнистия орел. Заради него ще се бъхтя тази сутрин.
Дамита се облегна на лакът.
— Какво има? — промърмори тя. — Какво си си наумил да правиш?
— Скоро ще дойде детето — рече съпругът й. — Време е Тимоти да заживее сам, в свое жилище — той коленичи до Дамита и хвана брадичката й. — А би било добре и за нас да си бъдем сами, нали?
Дамита се засмя, изчервявайки се, после кимна с глава.
— Това би било чудесно — доволно отвърна тя. Но скоро усмивката й угасна и тя странно се вторачи в Железния облак. — Но това би означавало брат ми да остане сам, а той точно сега няма нужда от самота. Съвсем сигурно е, че за жени му е твърде рано още. Момчето не бива да прави това, нали Железен облак?
Индианецът не отговори, само я изгледа по-продължително, сетне повдигна завесата и побутна Тимоти по рамото:
— Ставай, млади боецо, днес ще ти построим вигвам.
Тимоти се сепна изведнъж; рисът се запротяга до него.
В този миг думите на вожда достигнаха до съзнанието му и той седна изненадан в постелята:
— Вигвам? — продума той, сякаш не вярваше на ушите си. — Само за мен, и аз ще живея сам в него?
— Скоро бебето ще заеме мястото, където ти сега спиш — кротко му обясни Железния облак.
Лицето на Тимоти почервеня. Той грабна панталона си и бързо го надяна. Прекара пръсти през косата си, която сега се спускаше чак до раменете му, и постави препаската на челото си.
Като нахлузи мокасините си, той се зарея в спомени от отминалата нощ. Чувстваше се виновен, че остана насаме със Звездна светлина, защото знаеше за чувствата на Стройния лос към нея. Звездна светлина свали роклята си и му позволи да я погали навсякъде. От този момент връщане назад нямаше. Той й позволи да свали панталона му, а пъргавите й пръсти зашариха по тялото му.
Дори и сега, като си спомнеше за удоволствието, което беше предизвикала у него, коленете му отмаляваха. Никога не бе жадувал за някого повече, отколкото за нея в този момент. Едва щеше да дочака отново да се видят.
Момчето въпросително погледна Железния облак.
— Мога ли да поканя някого в колибата си? — попита той, а възбудата му достигна връх при мисълта, че може цяла нощ да спи със Звездна светлина, което практически означаваше, че въобще няма да спи. Щеше да прекара нощта, галейки я, както и тя него.
— Няма да има ограничения — каза Железния облак. — Ти вече си самостоятелен мъж. Трябва да правиш това, което сърцето ти повелява, но никога да не забравяш приятелите и семейството си, когато вземаш решения.
Тимоти едва преглътна, като почувства отново вината си пред Стройния лос. Спомни си какво означаваха за него техните клетви за вярност до вчера вечерта.
Той не каза нищо на Железния облак, уплашен, че каквото и да каже, някой ден то ще се обърне в лъжа, а твърде много беше получил от Железния облак, за да му даде повод за разочарование. Ще трябва да каже на Звездна светлина да дойде, след като се стъмни и всички заспят. Ще си имат свое собствено земно кътче от рая.