Железния облак замечтано погледна Тимоти, после се обърна към Дамита, за да я целуне за довиждане, но се спря и нададе ухо навън, откъдето долитаха далечни звуци от множество конски копита, приближаващи към селището.
Размениха тревожни погледи с младата жена, после той се подаде навън и видя Брайън начело на процесия от бойци омахи, но не от тяхното село, макар че измежду конниците имаше много познати лица.
Наметната с меча кожа, Дамита също излезе навън и загърна с една дреха широките рамене на мъжа си. Брайън и индианците наскачаха от конете и тръгнаха към селището.
Железния облак се отдалечи от Дамита и посрещна групата насред път.
Брайън и Железния облак се прегърнаха сърдечно, после лейтенантът направи жест към индианците, които стояха мирно до него.
— Помислих си, че няма да имаш нищо против да доведа Изгряващото слънце и неговите бойци в селото ти — каза белият мъж. — Вождът на тези бойци има да ти каже нещо — той хвърли поглед към Изгряващото Слънце, после погледна и Железния облак: — Ще го оставя сам да ти съобщи важната новина.
Брайън го подкани с ръка и индианецът пристъпи напред; изправи се съвсем близо до Железния облак.
— Синия вятър сега е с дедите ни — тържествено съобщи Изгряващото слънце. — Но преди да умре, той ми каза всичко за Свещения стълб, откраднат от Черния койот, и че ти си го върнал на истинското му място в Палатката на войната. Синия вятър издаде заповед, преди да умре, тъй като ти си му бил верен, ти да назовеш новия Пазач. Той също така каза, че си достоен вожд и имаш право да държиш Свещения стълб в селището си — след това Изгряващото слънце се обърна и махна с ръка към един от конете, на който беше прикрепено нещо дълго като дръжка на знаме. — Желанието на Синия вятър е изпълнено. Стълбът ти е предаден. Ти имаш грижата да го пазиш. Пада ти се честта да издигнеш Палатка на войната и да посочиш новия Пазач.
Железния облак бе онемял от изненада. Никога преди това не му се беше случвало да си загуби речта. Но това! Това беше толкова невероятно, че вождът на омахите се почувства недостоен за тази чест.
Наблюдаваше, докато отвързваха товара от коня и го сложиха настрана. Понечи да благодари на Изгряващото слънце, но сериозният боец вече беше на коня си и всички се насочиха натам, откъдето бяха дошли.
Скоро Брайън и Железния облак останаха сами, но Дамита същото стоеше до Железния облак и гледаше новата придобивка.
— Какво е това? — попита младата жена. — Какво искаха? Защо си тръгнаха?
— Току-що моят народ ми засвидетелства най-голямата чест — глухо каза Железния облак и протегна ръка към Свещения стълб. — А аз не знам какво да кажа, още по-малко какво да направя.
Ще го пазиш в твоето село, разбира се — каза Брайън и обгърна с ръка раменете на Железния облак. — Ще назначиш Пазач. И аз скоро, надявам се, ще разбера какво е значението на Свещения стълб за твоите хора.
— Точно това ме безпокои — каза Железния облак и отмести поглед от свещения предмет. — Не е хубаво Стълбът да е далеч от толкова много омахи. Той трябва да е в Небраска, а не в Илинойс.
— Тогава, приятелю, върни го в Небраска — спокойно отсече лейтенантът. — Аз изчистих името ти. Никой не ти държи сметка за каквото и да било. — Той отстъпи крачка назад от вожда на омахите, издаде напред гърдите си и гордо разкрачи крака, сложил ръце на кръста: — И, стари ми приятелю, лично аз ще се погрижа твоите хора редовно да получават честния дял от годишната си рента.
Железния облак повдигна вежди.
— И как ще сториш това? — попита той, като забеляза самодоволната усмивка на приятеля си.
— Защото, друже, отскоро съм назначен на длъжността Наместник на федералното правителство във форт Калхуун — отвърна той с усмивка. — Отидох в Сент Луис и помолих за тази длъжност и тъй като съм дал доказателства за това, че може да ми се гласува доверие, бил съм лоялен войник през всичките тези дълги години, те не се поколебаха да ми гласуват доверие.
Ченето на Железния облак увисна, после индианецът нададе силен вик и сграбчи Брайън в обятията си.
— Но това е много хубаво! — крещеше той неистово. — Това е прекрасно!
Брайън се усмихна, когато най-сетне приятелят му го освободи от прегръдката си.
— Тогава ще се върнеш ли с мен в Небраска? — попита развълнувано той. — Знаеш, че това ще направи твоите хора щастливи. Изтръгването им от корена трябва да е било неприятно преживяване за тях.
— Всеки трябва да има възможността да положи даровете си пред Свещения стълб — замислено каза Железния облак. — Би било твърде егоистично от моя страна да го задържа в Илинойс и само моите хора да бъдат облагодетелствани от него.