Выбрать главу

— Ние сме под завивката — небрежно отвърна Железния облак. — Ако ни погледне, само със силата на въображението си може да разбере какво правим.

Дамита забрави грижите си и се отдаде на удоволствието, което устните му й доставяха, търсейки най-съкровените места на тялото й.

С тихите стъпки на пантера през тъмна гора Стройния лос следваше мъждукащата светлина на огъня в далечината. До ушите му достигна смях, а когато се доближи достатъчно, за да различи лицата, които издаваха тези звуци, целият се смрази.

Майка му с белия мъж!

Те се любеха!

Отвърна глава. Не бе в състояние да понесе гледката. Чувстваше се предаден. Предаден!

Побягна, облян в сълзи. Потърси друга пътека, не тази, по която бе дошъл. Не искаше да се връща у дома. Тича известно време, после долови други гласове пред себе си. Сърцето му отново замря, след като ги разпозна.

Почувства как мощна вълна на гняв го облива; запристъпва тихо като лисица, за да ги види по-отблизо. Това, което се разкри пред очите му, го накара да се почувства абсолютен глупак, на когото са изменили два пъти в една и съща нощ.

— Петнистия орел и Звездна светлина! — изсъска през зъби. Не можеше да откъсне поглед от сцената пред себе си, в която толкова пъти бе мечтал да изпълнява ролята на любовника на Звездна светлина. Вътрешностите му се обърнаха, сви юмруци, като гледаше как Звездна светлина милва с ръка тялото на Петнистия орел. Той се вкамени, докато слушаше възклицанията на безмерно удоволствие, които издаваше приятелят му.

Но направо примря, като видя как Звездна светлина пое с устните си възбудения му член. Хвана се за гърлото, наведе се към земята и изпразни стомаха си.

После се надигна бавно и се закле един ден да си отмъсти за всичко.

Един ден.

Ще накара приятеля си да му плати — сега той бе станал най-върлия му враг.

Със сърце, премаляло от любов към Звездна светлина, и тяло, все още примиращо от любовните й милувки, Тимоти тихо се промъкна в своя вигвам. На меката лунна светлина той забеляза, че някакъв предмет лежи на земята пред входа. Наведе се и го вдигна. Сърцето му щеше да изскочи от вълнение, когато го разпозна.

— Свирката, която подарих на Стройния лос и с нея запечатахме нашето приятелство! — тихо прошепна той и се втренчи в счупената на две свирка. Това можеше да означава само едно — Стройния лос прекъсваше дружбата им завинаги! Сега той бе негов враг!

Но момчето бързо реши, че няма да позволи на чувството му за вина да разруши щастието, което намери в любовта със Звездна светлина. Стройния лос му завиждаше още много преди да забележи красивото момиче омаха! Това правеше завистта му още по-черна.

Натъжи го загубата на приятеля.

Сведе глава и се замисли още малко, преди да влезе във вигвама. Изглежда винаги в сърцето си трябваше да прави компромиси. Винаги губеше по някой, който бе особено скъп на сърцето му.

Но винаги, както и този път, оцеляваше след загубата!

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

След девет месеца. Небраска.

Дамита току-що бе приключила с бабуването на момченце, родено от Засмяното момиче. Майката и сина си почиваха, а Брайън гордо седеше до тях. Дамита реши да прескочи до дома си, за да си отдъхне малко.

Железния облак и Тимоти бяха отишли на лов с много от бойците — но не и със Стройния лос. След завръщането им в Небраска той събра група момчета, недостигнали все още нивото на бойци по една или друга причина, оттегли се с тях в планината и сега те действаха като негодници. Нарушаваха не само законите на белите хора, но обираха и хора от своето племе.

Дамита се надвеси над люлката, загледана в своето малко земно божество. Когато Бог й даде да износи докрай бременността си, той забоде една прекрасна лилия в сърцето й — тя роди най-красивото момиче на света, което имаше нейните златисти къдри и медната кожа на баща си. Дъщеря им наистина беше прекрасна.

Младата жена извади Сузана от люлката и я притисна в обятията си. Усмихна се, като се сети, че навремето мислеше, че ще роди близнаци. Това не стана.

Беше момиченце, тежко девет фунта7. Самото раждане мина бързо и лесно. Не останаха дори белези от него.

Спомни си как Железния облак й разказа за възможността да се предскаже какво ще роди — момче или момиче — като отнесе лък и торба с предмети при индианка с малко дете, което още не е проговорило.

Ако детето посегне към лъка, очакваното бебе ще е момче, ако вземе торбата — значи ще е момиче.

От суеверие Дамита не отнесе нито лък, нито торба. Не искаше някой кутсузлия да повлияе на бременността й, която толкова добре се развиваше този път.

вернуться

7

4,5 кг — Б.пр.