Сега се радваше, че не стори тази глупост. Бог я дари с дъщеря, светлина не само за нейния живот, но и за Железния облак.
— Как си тази сутрин, съкровище мое? — нежно изчурулика Дамита и загърна Сузана в одеялце от кожа на кошута, което сама бе избродирала с котенца, кученца и един самотен рис.
Загледа се продължително, влюбено в личицето на своята рожба, която се роди преди няколко месеца с пукването на зората. Всички жени от селото се бяха насъбрали около Дамита, горди с любимия си вожд, неговата жена и първородната им рожба. Нищо, че тя не беше момче. Всички приемаха Тимоти като син на своя вожд, като вожд наследник.
Дамита целуна Сузана по бузката.
— Имаш си ново другарче за игри — прошепна й весело. — Засмяното момиче току-що роди момче. Името му е Ланс. Както и твоето, неговото име също не е съвсем индианско, но след време той ще приеме такова име, което най-много би му прилягало. Но ти, сладка моя, ще си останеш завинаги Сузана.
Дамита залюля бебето в ръце и му запя приспивна песен, която бе научила от жените омаха:
Дамита запя друга песен, гласът й беше изпълнен с топлота и нежност:
Младата жена целуна Сузана още веднъж и я прикрепи към малката дървена люлчица, която надяна на гърба си. После излезе от сянката на вигвама в ярката слънчева утрин.
Напусна селото и тръгна покрай реката, където слънцето бе оставило пътека от жарава във водата. Но тук имаше и тъмни, влажни места, където лъчите му никога не можеха да проникнат.
От жегата земята, покрита с влажна трева, изпускаше пара. Всичко наоколо плуваше в сивкава светлина, върху която тъмните стебла на лавровите дървета образуваха странни фигури. Мухи мързеливо кръжаха във влажния въздух под дърветата, а пролетните скакалци режеха меката тъкан на слънчевата топлина.
Дамита повървя още, докато стигна горичка от млади дръвчета. Пред нея се откри малка полянка, обрамчена от високи дървета. Оттук като някаква синя магия се спускаше равнината — открита, широка земя с море от разлюляна трева и тръстики.
Дамита спря до малко поточе, пред което се бе образувало езерце. Окачи люлчицата на един кленов клон и пи от кристално чистата вода. Вдигна поглед към бухлатите облаци и видя тежката мъгла, която се стелеше, и ярката слънчева светлина, която се процеждаше през тях.
Лек полъх на вятъра залюля лекото й вързопче, а птичките весело чуруликаха над главата й.
Изведнъж гласовете им секнаха. Гърбът на Дамита се вдърви, кожата по врата и гърба й настръхна. Тя се спусна към люлката, като се питаше дали Сузи не хленчи от топлото.
Или беше нещо друго?
Докато стигна люлката, Дамита отново чу проплакването, но съвсем очевидно бе, че то не идва откъм Сузана. Носеше се от далечината на гората, където дърветата бяха най-гъсти!
Хленченето се превърна в болезнен стон, после до ушите й достигнаха странни звуци, напомнящи грухтене.
Уплашена, младата жена се чудеше какво да предприеме. Беше постъпила съвсем лекомислено, като не взе със себе си пушка.
Погледна към люлката, а после в посоката, откъдето идваха звуците. Те се усилваха и младата жена реши, че независимо от опасността, в която поставяше детето и себе си, трябва да види кой плаче.
Може би някой е ранен. Можеше да му окаже помощ. Тя си спомни много от уроците на баща си. Нима не се бе справила чудесно, като помогна на Засмяното момиче при раждането?
Откачи люлката от клона, привърза я към гърдите си вместо на гърба и запълзя по посока на усилващите се звуци. Като наближи един малък просвет в гората, видя дребна жена, просната на земята, с фуста, задигната високо, и с разтворени крака. Жената здраво се бе вкопчила в коренищата на ниските храсти и се мъчеше да роди. Дамита пребледня, защото разпозна младата индианка.
Беше Звездна светлина! Тя е била бременна и сега сама раждаше в гората!
Едва сега Дамита си даде сметка защо момичето бе изчезнало от селището преди няколко седмици. Когато бременността й е проличала, тя е избягала далеч, за да не разберат за състоянието й.
Дамита почувства как й се завива свят, тъй като още преди месеци бе разбрала за любовта между Тимоти и Звездна светлина. Повдигна й се при мисълта, че детето може да е от брат й!
Не можа да се въздържи да не почувства как й прилошава от тази догадка. Брат й бе едва шестнадесетгодишен — повече дете, отколкото мъж. Разбира се, Звездна светлина знаеше това и си даваше сметка, че той не може да се ожени за нея. Изглежда, единственият изход беше да избяга и да роди тайно…