— А после? — тихо прошепна Дамита, поразена от откритието си.
Дали Звездна светлина ще остави детето да умре самичко в гората?
— Не, няма да позволя това! — каза си младата жена, като си даде сметка, че нейната намеса в този момент ще предизвика много усложнения за семейството й и особено за брат й.
Стисна зъби — обвиняваше колкото брат си, толкова и тази малка, хитра лисица. Той не е бил насилен да има връзка с нея. Отишъл е доброволно в гората с момичето. Ако детето бе негово, той трябваше да поеме отговорността за него!
Дамита отправи поглед към небето:
— О, Боже! — помоли се горещо тя. — Помогни ми да сторя каквото трябва.
Помоли се детето да носи чертите на индианец. Тогава можеше да се докаже, че не е от Тимоти. Всички знаеха, че Звездна светлина е прелъстителка. Естествено, спала е и с други, освен с невръстния й брат.
Твърдо решена на всичко, Дамита се затича към Звездна светлина и като се надвеси над нея, видя ужаса в очите й.
— Ти? — ахна Звездна светлина. — Махай се! Не ми трябваш тук!
— Ако мислиш, че искам да бъда тук, много се лъжеш — изсумтя Дамита и окачи люлката с бебето си на най-близкия клон. — Не съм дошла тук, за те търся. Открих те случайно.
Звездна светлина се помъчи да се отмести от Дамита, но дървото, на което се бе опряла, й попречи.
— Никой, освен родителите ми, не знае за детето — изплака момичето. — Живеех сама и се пазех никой да не разбере. Мога и сама да го родя. Върви си. Това не те засяга!
— Страхувам се, че ме засяга — каза Дамита и приклекна до Звездна светлина. — Бих желала да не ме засяга, но не мога да те оставя да лежиш тук сама и да раждаш. Изглежда, има усложнения. Откога започнаха болките?
— Отдавна — съкрушено отвърна Звездна светлина. Лицето й бе покрито с едри капки пот, а косата й на мокри букли висеше около прекрасното й лице. То се изкриви в ужасяваща гримаса в мига, в който започнаха новите напъни.
Дамита сложи ръце на корема й и леко я опипа — не намери нищо необичайно в положението на бебето. Седна на колене между краката на родилката и пъхна ръка в родовия канал, докато напипа главата на детето.
— Напъни се отново, Звездна светлина — окуражи я тя. — Аз ще ти помогна.
Детето изскочи след цяла вечност, както се стори на Дамита, и всичко, за което се бе молила преди това, изчезна яко дим. Детето беше точно копие на Тимоти — от цвета на гъстата му коса и очите до тена на кожата му. Вътрешностите й се обърнаха, яд захапа сърцето й, но от този момент тя трябваше да се научи да приема онова, което съдбата й поднасяше — добро или лошо.
— Детенцето ми! — изхълца Звездна светлина. — Не искам да го видя това мое дете. Сложи го в храстите. Остави го да умре!
Дамита пребледня пред коравосърдечието на младата жена, без да вярва в искреността й. Спомни си как жадуваше да прегърне рожбата си.
Дамита набързо отряза пъпната връв, по-чисти детето от родовите остатъци и го тикна в ръцете на майката с надеждата, че мислите за изоставяне тутакси ще се изпарят.
Когато сложи крехкото телце в ръцете на майка му, Дамита забеляза връзката между майка и дете и очите й се премрежиха от сълзи. Тя вече не мразеше никого и за нищо. Детето беше красиво. Любовта на майката към него беше красива. Начинът, по който Звездна светлина разтвори пазвата си и подаде гърдата си към устенцата му, беше прекрасен!
Дамита извърна глава настрани, сълзи окъпаха лицето й. Това дете беше неин племенник и тя нямаше да позволи да му се случи нещо лошо.
Младата жена изчака да премине времето на следродовите мъки и се зае да почисти майката и детето. Изненада се, като видя, че Звездна светлина бе събрала сили да върви и да носи детето си, когато се запътиха към селището.
— Не го исках — тържествено произнесе Звездна светлина. — Обичам Петнистия орел. Затова не исках той да знае за детето. Знам колко млад е още и какво бреме ще бъде това дете за него! Наистина го обичам!
Звездна светлина засрамена отвърна погледа си.
— Родителите ми ме прогониха, за да не разбере никой, че не съм сама — проплака тя. — Те не ме считат повече за своя дъщеря.
Дамита бе поразена от сериозността на Звездна светлина. Звучеше много убедително, когато говореше за чувствата си към Тимоти, и Дамита я съжали за това, че семейството й я е отритнало. Никой нищо не можеше да направи, за да промени решението им.
Що се отнасяше до Тимоти, Дамита бе убедена в искреността на чувствата му. Откакто Звездна светлина изчезна, той се скиташе, апатичен към всичко наоколо. Едва напоследък, след отпразнуването на шестнадесетия му рожден ден, Железния облак успя да го извади от бърлогата му и да го ангажира с някаква работа.