— Нещата ще се уредят — успокои я Дамита, протегна ръка и я прихвана. — Ще видиш, че всичко ще се нареди добре.
Когато наближиха селото, Звездна светлина бе изнемощяла до припадък. Дамита й помогна да се примъкне до вигвама на Тимоти, положи я да легне върху постелята му и сложи бебето в ръцете й. Свали Сузана от люлката и я остави върху няколко натрупани кожи, далеч от огъня.
— Оставила съм гювеч да ври у дома — каза тя и отмести косата, паднала върху лицето на Звездна светлина. — Ще отида да го донеса. Имаш нужда от силна храна, ако искаш да кърмиш сина си.
Звездна светлина й се усмихна с благодарност, после грабна ръката й и я покри с целувки.
— Ще пазя детето ти, докато се върнеш — прошепна тя. — Благодаря ти за всичко! — сълзи се стичаха по страните й. — Но какво ще каже Петнистия орел? Какво ще си помисли? Какво ще направи?
Внезапна светлина проблесна в отвора на вигвама и Дамита разбра, че някой отмества тежката меча кожа от вратата. Една сянка, изпълнила входа, накара Звездна светлина да пребледнее. Дамита се извърна и видя брат си да стои като ударен от гръм.
— Не знаех, че си се върнал от лов — каза Дамита и се спусна към него. Хвана ръката му и го въведе вътре. — Имам изненада за теб.
Тимоти срещна погледа на Звездна светлина. Размениха си безмълвни думи, после Тимоти премести погледа си върху детето.
— Наше е — каза Звездна светлина и тихо заплака. Тимоти приклекна и погали малкото личице. — Това е нашият син. Харесва ли ти?
— Наш… син? — изхлипа Тимоти. — Затова ли изчезна? Защото беше бременна?
— Да, не исках да ти създавам ядове с това — отвърна Звездна светлина.
— Намерих я в гората да ражда — намеси се Дамита. — Помогнах й колкото можах, после я доведох тук, където й е мястото — тя сложи ръка върху рамото на Тимоти. — Сега вие сте едно семейство.
Тимоти поседя безмълвен, после се наведе и прегърна Звездна светлина, обсипвайки лицето и с множество горещи целувки.
Дамита взе Сузана и тихичко излезе от вигвама. Спря се отвън и дълбоко пое дъх. Отправи поглед към небето и горещо благодари на Бога за изпратената милост. Денят бе дълъг, изпълнен с емоции. Тя въздъхна и отправи още една молитва към небето.
Пое бавно по пътя към своя вигвам. Нощта бе топла като дъх на живо същество. Дамита видя Железния облак да идва от ограждението за животни с няколко заека, преметнати през рамото му. Затича към него. Тя изравни крачките си с неговите и двамата заедно влязоха в жилището си.
— Виждам, че си имал успешен ден, скъпи — подкачи го шеговито младата жена. — Аз също.
— Нима? — въпросително я погледна индианецът.
— Моите докторски способности ми свършиха добра работа днес — похвали се тя. — В един ден бабувах на две родилки.
Тя подробно разказа всичко на Железния облак. Неговата реакция бе същата като нейната — поколеба се отначало да приеме новото положение на Тимоти, после се зарадва, че това може да увеличи храбростта на младежа и да го направи още по-безстрашен боец.
— Искам да видя детето — каза Железния облак и тръгна да върви, но Дамита го възпря.
— Аз не бих отишла точно сега, скъпи. — тихо каза младата жена. — Петнистия орел току-що е разбрал, че има син и че Звездна светлина се е завърнала, дълбоко влюбена в него. Трябва им време да си поговорят и да останат насаме с рожбата си.
— Добре тогава, ще отида по-късно — каза Железния облак и свали дивеча от рамото си. Изми внимателно ръцете си в легена, който винаги го очакваше, когато се връщаше от лов, и който Дамита слагаше пред вигвама.
Погледна я жадно.
— Цял ден съм си мислил само за теб — прошепна й той.
Изтри ръцете си с кърпа, после ги протегна към любимата си съпруга.
— Моя красива Бяла върба. Колко съм щастлив, че те срещнах. Ти удовлетвори всяко мое желание и нужда в тоя живот.
Целуна я нежно по устните.
— Желая те сега — прошепна той задъхано. — Ловът ме превъзбуди. Нека не изпускаме чувствата, които изпълват душата ми. Да ги използваме, докато се любим!
Кожата й настръхна при мисълта, която събуди у нея неговото предложение. Беше чудесно да споделят тези моменти сега, когато вече бе родила детето. Гордееше се да му покаже стройното си тяло.
— Това звучи чудесно — засмя се младата жена.
Той взе Сузана от ръцете й и я целуна по вратлето.
— Липсвах ли на моята сладка Сузана? — изтананика той, внесе я във вигвама и внимателно я постави в люлката й.