Забеляза тавана и отново чу похъркването горе. Помисли си, че именно там е спалнята на Джонатан и жена му. Погледна надолу и видя момчето, което бе легнало върху сламеник на земята до огнището. Отново премести поглед и сърцето му странно се стопли при вида на момичето, което спеше на леглото до отсрещната стена.
В този момент се усъмни в правилността на взетото решение. Ако в следващия миг се случеше нещо непредвидено на момичето и то пострадаше заради него, щеше да съжалява за случилото се, докато е жив.
Сега, независимо от всичко вече твърдо реши! Намираше се на крачка от Дамита. Връщане назад нямаше.
Обут с мокасини, той леко се промъкна през стаята и се наведе над Дамита. Нещо го сграбчи за гърлото в момента, в който видя непорочната хубост на спящото момиче, златистите й къдрици, разпилени като слънчеви лъчи върху възглавницата. Погледът му се плъзна надолу, забеляза как красивият многоцветен юрган се беше отметнал, нощницата на момичето се бе вдигнала леко над коленете така, че откриваше дългите й красиво оформени крака. Девойката се обърна в съня си, а сърцето му силно заби в момента, в който едната й гръд леко се показа през разкопчаната отпред нощница. Железния облак трябваше да събере цялата си воля, за да преодолее желанието си да погали нежната й розова плът, открита пред прехласнатия му поглед.
Несъзнателно, почувствало в съня си неудобството на увитата си нощница, момичето посегна с една ръка и я измъкна изпод себе си. Той се изплаши, че е закъснял да осъществи намерението си. Всеки момент очакваше момичето да отвори очи и да го види, преди да е успял да запуши устата й.
Затаи дъх и замръзна на мястото си, докато момичето отново се успокои и клепките й се отпуснаха в спокоен сън. Той посегна към кърпата, затъкната в колана на панталоните му, но се спря, отново загледан в тънката й памучна нощница.
Смръщи вежди, защото знаеше, че това не е най-подходящото облекло за път. Огледа още веднъж внимателно стаята и забеляза роклята й, преметната върху един стол, шала, метнат на закачалката на стената и малките пантофки до леглото й. В тъмното очите му различиха куфара, пълен с красиво подредено бельо и четката за коса в края на леглото.
На пода, до куфарите на Дамита, забеляза един чувал, внимателно напъха дрехите вътре, сложи и четката за коса, след това се върна до леглото и остави чувала на пода. За секунда върза с кърпата устата на момичето. Изведнъж очите й широко се отвориха и се втренчиха в него.
Нямаше да се бори, за да се освободи, тъй като мъжът светкавично върза китките на ръцете й отпред.
Дамита безпомощно гледаше красивия индианец, който не напускаше мислите й от момента на пристигането им във форт Калхуун. А сега той я отвличаше! Гневът му щеше да се излее върху нея заради онова, което братовчед й бе сторил, независимо че тя нямаше никаква вина.
Опита се да скочи от леглото и да избяга от него, но Железния облак реагира мигновено, възпирайки я със здравата си, силна ръка.
Наведе се над нея.
— Върви тихо — прошепна той — или някой може да пострада.
Уплаха и разочарование се смесиха у Дамита, когато осъзна казаното. Гледаше скъпия Тимоти и си мислеше какво би могло да му се случи, ако се опита шумно да разбуди братовчед им Джонатан. Не искаше да повярва, че този достоен войн ще навреди на едно дете. Обидата и гневът му го бяха накарали да стори това, което до вчера тя не би могла да си представи, че може да се случи.
Заради брат си младата жена последва съвета на Железния облак. Боеше се да го остави под попечителството на Джонатан.
Опасяваше се, че без нея няма да се отнасят към Тимоти добре. Сега като че ли всички нейни планове да бди над единствения си брат се проваляха.
Тя отново погледна към Железния облак.
„Заради него“ — помисли си. Заради красивия войн намеренията за брат й няма да се осъществят.
Въпреки това мисълта, че истинският виновник за всичко лежи горе на тавана, смекчаваше донякъде гнева й.
Ако Джонатан се бе отнасял човешки с индианеца и неговите хора, то Железния облак не би бил тук сега и не би я разделил с любимия й брат!
Отдръпна се смутено, когато той я взе на ръце, след това с почуда го видя да вдига чувала и да го подава към ръката й. Какво друго бе откраднал тази нощ, освен нея самата?