— Докато бях в Бостън, не съм познавала хора като него — меко каза Дамита. — Майка ми и баща ми бяха изключително добросърдечни хора, както и техните приятели. Ние с брат ми също израснахме в такава среда. Бяхме с братовчед ми само за един ден, но разбрахме от какво са ни предпазвали до този момент. Никога не бяхме се докосвали до алчни и лоши хора. Трудно ни бе да повярваме, че точно Джонатан е такъв. Аз… аз дори бях решила да търся възможност да го напуснем — младата жена с неудобство се усмихна. — Но, като че ли нещата се подреждат не според моите намерения.
— Тогава ще приемеш постъпката ми към теб като услуга — Железния облак се засмя и възседна коня. — Ако сега приемеш новия си начин на живот, ще бъдеш далеч по-добре.
Дамита го изгледа през рамо:
— Може би, ако не бях похитена през нощта, като нещо, с което може да се търгува, щях да видя бъдещето си по-привлекателно, отколкото с братовчед ни — внимателно произнесе тя. — Истината обаче е, че съм заложница — очите й срещнаха неговите. — Ще бъда пленница до момента, в който насила съм принудена да остана тук. Как бих могла да се съглася, че съм по-щастлива с теб, ако ми е отнета свободата?
— Тя ще ти бъде върната, когато приемеш живота си като човек от моето племе и своето ново име — Бяла върба — каза индианецът и поведе коня си отново към форт Калхуун.
Момичето се намръщи.
— Ако ми отнемеш името, ще загубя не само свободата, но и самоличността си — каза Дамита с треперещ глас. — Колко още трябва да понеса? Не е ли достатъчно, че съм заложница!
Той хвана здраво юздите на коя и го спря.
— Когато ме целуна, ти не бе в ролята на пленница — хрипливо каза Железния облак. — Беше жена, на която й е приятно да бъде с мъж! Нека отново видим как ще отвърнеш на моята целувка. И после ще ми кажеш дали си лишена от толкова много неща. Предлагам ти повече, отколкото можеш да си представиш!
Преди да успее да отреагира, Дамита се намери в прегръдките му и устните им се сляха в огнена целувка. Той така здраво я държеше в обятията си, че тя не можеше да мръдне. Чувството на замаяност все повече намаляваше борбеността й. Устните му имаха магическа сила! Не бе в състояние да не отвърне отново. Сърцето й туптеше силно, готово да изхвръкне всеки момент.
После ръцете му се отпуснаха, давайки й възможност да се откопчи, но тя не искаше целувката им да спре. Обгърна с ръце врата му и още по-силно се притисна към него, сляпа за последствията, до които подобна страст можеше да я доведе. Това, че са заедно, ласките му и начинът, по който ръцете му галеха нежно гърба й, я караха да забрави всичко останало. Но когато се опита да хване гръдта й през роклята, едно шокиращо, неочаквано чувство, я накара мълниеносно да се освободи от прегръдките му и с разтуптяно сърце да се вгледа в индианеца.
— Кажи ми сега, че не желаеш да останеш — дрезгаво произнесе Железния облак и прокара нежно ръка по края на устните й. — Ако искаш да те освободя, ще те пусна да си вървиш. Можеш да се върнеш при братовчед си и да живееш там в страх. Каза, че ще търсиш начин да се освободиш от него, но в този мъжки свят една жена трудно стига много далеч. Малкият ти брат не е кой знае каква защита от хора като Джонатан, които са навсякъде и търсят жертви като теб, за да ги използват. Иди си, ако желаеш. Но това не е разумно решение. Ще се отнасям с теб като с принцеса на омахите. Тимоти ще стане един от нашите млади бойци и ще се научи да живее като хората ми. Някога ще лети на коня си редом с останалите и ще бъде велик войн като тях.
Това, което индианският вожд предлагаше на Дамита, бе изкусително. В него тя виждаше честен човек, който се бори упорито за благоденствието на своя народ. Чувстваше, че може да му се довери. Нямаше смисъл да я лъже. Щеше да си върне и свободата, ако докаже, че я заслужава. А и той бе събудил толкова силно желание в нея! Не искаше да го загуби.
— Не — тихо каза тя и отново изпълнена с неочаквано чувство, усети ръката му, която нежно галеше гърба й. — Не искам да се върна при братовчед си. Ще остана при теб. Надявам се, че ще се отнасяш добре с мен. Дано само Тимоти не се изплаши от нашия план.
— Свикне ли веднъж с интересния живот на връстниците си, той ще се чувства добре с тях — каза Железния облак. Взе лицето й между дланите си и доближи устните й. — Направи умен избор, Бяла върба, никога няма да съжаляваш за това. Ще задоволявам всяко твое желание и каприз!