Независимо че имаше оръжие, с растящ страх, че нещо може да се е случило на Железния облак, Дамита се върна до огъня, приседна тихо и се загледа в Тимоти. Той беше нейната отговорност! Как бе допуснала тази непростима грешка да го доведе при Джонатан, в тази дива страна? Независимо от обещанието, което даде пред баща си, трябваше да знае предварително, че желанието му не е от най-разумните в случая. Ако бе останала в Бостън, можеше да използва парите, които бяха дали за пътуването си до Небраска, за да си купят малка къща, за тях двамата. А след като свършеха средствата, можеше да си потърси работа, за да продължи брат й учението си! Тя разбираше от лечителство и вероятно можеше да си намери работа в болницата, дори и ако се наложеше да върши тежката работа на болногледачка. Във всеки случай бе в състояние да се грижи за себе си и Тимоти в познатата й обстановка!
— Как не можах да предвидя нашето бъдеще? — ядосано изрече тя гласно. — Сега по-значителната част от състоянието на баща ми е в ръцете на Джонатан, а какво ще правим ние с Тимоти?
Бавно поклати глава. Железния облак им предлагаше бъдеще като членове на племето омаха. Може би то нямаше да е толкова лошо, още повече че и той бе част от това бъдеще! Едва ли имаше някой друг, който би могъл да бъде толкова мил и състрадателен към тях!
Дамита взе четката и я прекара през косите си, разрошени от вятъра. Замисли се за индианеца и онова, което в действителност мислеше за своето отвличане. Тя не можеше да не признае пред себе си, че тук все пак се чувства по-добре, отколкото при Джонатан. С трепет момичето си припомни обещанията му. Не само сигурност за нея и брат й, но и живот на омахска принцеса, ако приеме всичко, което той искаше.
Независимо че бе отрасла във висшето общество на Бостън, мисълта да живее далеч в степта с човек като Железния облак ни най-малко не я плашеше. Устните и ръцете му така нежно бяха събудили жената в нея, че тя не можеше да се сърди и да не изпита към него чувства, каквито нито един мъж не бе я накарал да изпита досега. Момичето си даваше сметка за възможността това привличане да се дължи на забраната, която лежеше върху безумната й любов към един вожд на индианците, както и от предизвикателството да живее с него и хората му. Не се дразнеше вече от мисълта, че е похитена или че е пленница.
Чувстваше се като девица, която благоговее пред мъж!
Погледна отново към Тимоти с мисълта, че дори и за него грижите й бяха намалели. Той бързо прие индианеца, възхищавайки се от силата му. „Да — каза сама на себе си Дамита — Железния облак ни направи услуга, като ни отвлече.“ Тя бе търсила в сърцето си начин да избяга от братовчед си от момента, в който кракът им бе стъпил във форт Калхуун.
Сега това бягство й се предоставяше наготово.
Тя се усмихна на танцуващите пламъци на огъня, мечтаеше да се превърне в мушица, за да влезе в колибата на братовчед си и да може да види с очите си реакцията на Джонатан, когато разбере, че двамата с Тимоти са си отишли!
— Въпреки че след първоначалния шок той ще остане доволен от това, че се е отървал от нас — прошепна Дамита и постави ръце зад тила си, като се прозя широко. — Той успя да вземе по-голямата част от парите на баща ми. А в крайна сметка това е единственото, което го интересуваше.
Момичето отново се замисли за това, че са останали без каквито и да било средства. В действителност тя и Тимоти бяха в пълна зависимост от Железния облак. Младата жена се молеше всичко онова, което й бе обещавал, да бъде истина, а не само начин да я накара безропотно да го последва. Без да може да прогони съня, Дамита легна до брат си на одеялото. Сгуши се до него, прегърна го и скоро заспа непробудно.
Малко след това докосването на нечия ръка по лицето й я разбуди.
Не смееше да се обърне и, уплашена, че някой друг, освен Железния облак, се е осмелил да влезе в лагера им, Дамита продължи да лежи, като дишаше едва. Ужасените й очи бяха широко отворени.
— Бяла върба, хубаво е, че си поспала — каза Железния облак, сложи ръка на рамото й я обърна с лице към себе си.
Вълна на облекчение заля момичето. Тя толкова се зарадва, че бързешком се оказа в обятията му. След това засрамено се отдръпна от него, лицето й почервеня от срам: