Той хвана ръцете й и като се изправи на крака, я притегли към себе си.
— Бяла върба, ти ще бъдеш моя жена и след време моя съпруга — меко каза Железния облак. — Сега все още ли смяташ, че си направила правилно своя избор, като не се възпротиви срещу това, което аз насила ти наложих? След време ще застанеш ли до мен и ще бъдеш ли обожаваната съпруга на силния вожд на омахите?
Гърлото на Дамита изведнъж пресъхна, онемя от факта, че в действителност той й правеше предложение за женитба! Въпреки че усещаше чудесното, необикновено чувство, което бе възникнало помежду им, младата жена не си даваше сметка, че то е от такова значение за него. Мисълта изцяло да му се отдаде бе твърде вълнуваща и страшна едновременно. Само преди няколко часа индианецът я бе похитил от собственото й ложе!
Сега й предлагаше да сподели неговото в качеството си на съпруга.
Беше твърде много и прекалено бързо, тъй че тя не можеше честно да му отвърне. Как би могъл да го очаква от нея?
— Моля те — промълви Дамита, като освободи ръцете си от неговите. — Зави ми се свят. Това е твърде много за мен и съвсем неочаквано. Моля те, дай ми време да размисля върху всичко. Аз… не зная, какво точно да кажа или да мисля!
Железния облак пусна ръцете й.
— Разбирам те — каза той, като се наведе отново над огъня. След това се изправи с думите: — Ще те оставя на спокойствие. Ще отида до водата. Няма да се бавя дълго.
Дамита протегна ръка към него. Страхуваше се, че го е наранила, въпреки че не бе усетила горчивина в гласа му. Проследи го с поглед, докато той се отдалечи в мрака. Въздъхна тежко и коленичи, като не знаеше какво да му отвърне.
Да тръгне с него беше едно, а да се омъжи за него — съвсем друго.
Наистина тя бе омаяна, дори се гордееше от мисълта да стане негова принцеса. Но все пак тази мисъл трябваше изцяло да я завладее, нужно й бе време. Момичето приседна за малко и колкото повече мислеше, толкова повече предложението на Железния облак да се омъжи за него я караше да се вълнува!
Но съществуваше и Тимоти. Какво ще каже той за този нов обрат в живота им?
Младата жена си припомни възторжените думи на брат си за възможността да живеят с индианците и за това да има за приятели млади войни от племето омаха. Той като че ли бе възприел възторжено новите условия на живот. Сигурно бе, че ще приеме Железния облак като съпруг на Дамита.
А и имаха ли те някакъв друг избор в случая? Бъдещето им бе променено и предопределено в момента, в който очите на Дамита срещнаха погледа на Железния облак при пристигането им в Небраска. Още тогава, по всяка вероятност в главата му се бе родил планът да я открадне.
Останалото беше се подредило като в мозайка загадка.
Дамита се изправи, като усети слабост в коленете си, но тръгна към потока, защото знаеше, че там ще намери Железния облак.
Тя все още не бе решила какво да му каже.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Младата жена спря и нададе ухо към тихия глас, който се носеше в нощния въздух. Дълбоко развълнувана, тя се ослуша, когато разбра, че Железния облак се моли. Освен всички останали качества, които бе открила у него, сега знаеше, че той е и вярващ. Не бе в състояние да си зададе въпроса колко ли още ще научи за този човек, опознавайки го по-отблизо.
Вече бе сигурна, че той се гордее с произхода си и че е човек на честта.
Въпреки че не искаше да пречи на усамотението му Великия дух, в желанието си да чуе думите на молитвата му тя леко се приближи. После спря и видя как на лунната светлина се откроява коленичилата фигура на индианеца. Очите и ръцете му бяха устремени нагоре към небето.
Дамита прикри устните си с ръка и въздъхна. Картината, която се разкри пред нея, бе толкова красива. Сълзи изпълниха очите й, когато чу молитвените му думи и тържественото спокойствие, с което ги произнася.
— Луна, ти която светиш в небосвода над мен, смили се. Дай на мен и на хората ми добър път. Закриляй ни и ни помагай в онова, което правим. Желаем само добро. Небесни татко, ти който седиш там горе — моля те, разбери, че всичко, което правя, е за добро.
Железният облак вдигна очи, огледа се и разтвори широко ръце.
— Ветрове от четирите посоки на света! Помогнете ми по пътя, който съм поел. Каквото и да сторя, го правя за благото на своето племе.
Дамита с изненада видя как той положи длани върху огромната скала пред себе си и молитвено сведе глава.
— Камък, на който са седели дедите ми — промълви индианецът, — запази ме твърд и честен.