Младата жена не познаваше онази част от себе си, която се бе събудила в нея. Погали тежките му гарвановочерни коси:
— Искам да стана твоя жена — каза тя с разтуптяно сърце, докато ръцете му плахо се промъкнаха под полата на роклята й. Това изгарящо усещане я накара да си поеме дълбоко дъх. — Ще се омъжа за теб, Железен облак.
— Сватбата ще стане по-късно, след като построим нашето селище в Илинойс — прошепна й Железния облак, докато ръката му нежно я галеше през финото бельо. — Но под луната и звездите и в очите на Уакода ние ще се слеем в едно тази нощ.
Момичето се бореше с чувството за свян, което се мъчеше да надделее, като знаеше, че в очите на собствения й БОГ това, което бе готова да извърши с този прекрасен, нежен мъж, беше грешно. Опитваше се да прогони спомена за чувствата, които бе изпитвала, когато разбра, че Джонатан и Жълтия гълъб се любят на горния етаж на къщата. Мислеше си, че след като не са свързани с брак според законите на църквата, те живеят в грях.
Сега това не й се струваше грешно. Чувстваше се като праведница.
Нямаше да позволи на никого да я лиши от този миг. Скоро щеше да стане жена на вожда Железен облак. Той бе единственият мъж, с когото би си позволила подобна интимност. Беше човекът, за когото скоро щеше да се омъжи.
Джонатан не уважаваше Жълтия гълъб. Той само я използваше така, както животните се съвокупляват, за да задоволят природните си инстинкти.
Дамита знаеше, че Железния облак я обича.
Желаеше я само защото беше влюбен в нея!
След като подреди и премисли всичко това за свое успокоение, Дамита смело и изцяло се отдаде на върховния момент. Мина й през ум мисълта, че не знае кога и как е свалила дрехите си.
Железния облак се бе надвесил над нея, фино очертаното му лице беше близо до нейното, устните им се търсеха, всичко бе нереално, като че някой друг, а не тя самата, изпитваше това забранено удоволствие.
Докато устните му се впиваха силно в нейните, а ръцете му нежно галеха гърдите й, тя изпита прилив на неземна наслада, която се разнесе на топли вълни по цялото й тяло. Той продължи да я целува страстно, а чувството й, че му принадлежи, я караше да го желае непрекъснато.
Когато ръцете му се спуснаха надолу по тялото й, носещи определено послание, тя разбра какво я привлича дълбоко отвътре — желаеше го безумно. Беше разбудил жената в нея и тя копнееше за всичко, което той й разкриваше тази нощ, за цялата тайна, която трябваше да разбере всяко едно момиче в такъв момент.
Когато устните му докоснаха вдлъбнатината на шията й и той я целуна там, Дамита задиша учестено и шумно. После, когато мъжът стана и се отдели от нея, тя видя силата, скрита между бедрата му. Железния облак приближи с ръка твърдата си плът до тялото й; момичето мъчително преглътна, когато се бореше с чувството за страх, защото знаеше, че скоро този страх ще се превърне в екстаз. Спомни си за стенанията, изпълнени с блаженство, които достигаха до нея от горния етаж на къщата на Джонатан. Независимо от отвращението, което бе изпитала от тяхната наглост, тя бе разбрала, че единението на плътта им доставя истинско удоволствие (независимо че вече бе се отнесла в мислите си). Дълбоко в себе си момичето чувстваше, че й предстои да изпита най-върховното блаженство.
Нещо вътре в нея й подсказваше да избяга, докато друга част от съществото и й заповядваше да остане!
Притвори очи, когато Железния облак се приведе над нея и постави коляно между бедрата й, като внимателно ги раздели. Престана да диша в мига, в който почувства докосването на мъжествеността му, после, когато той обви лицето й с ръце, тя широко отвори очи в очакване. Устните му нежно се прилепиха в нейните, думите му бяха приглушени и сладостни, а очите му не се откъсваха от лицето й.
— Бяла върба, съвсем естествено е в този момент да видя страх в очите ти, както и да чуя учестеното ти дишане — промълви той, целувайки я. Откъсна устни от нейните и я погледна с безкрайна нежност. — За жените първият път е труден — прошепна. — Но повярвай ми, тази болка ще бъде кратка. След това ти ще споделиш върховния миг заедно с мен — индианецът внимателно отстрани няколко небрежно паднали кичури коса от челото на момичето. — Доверяваш ли ми се?
— Да — прошепна тя, като преглътна с мъка. — Вярвам ти — притегли го с ръце и промълви: — Целувай ме, моя любов. Целувай ме.
Топла вълна се разля по тялото й и замъгли съзнанието й, когато той я зацелува с нежност и любов. Обви ръце около шията му и почувства как разтваря крака, за да отвърне на желанието му, нетърпелива да се слее с него.
Извика с лице, притиснато до устните му, когато с отривисто движение той проникна в нея. Неусетно в този миг болката се превърна в нещо чудесно и хубаво. Той я държеше здраво в обятията си, мускулестото му, здраво тяло се движеше ритмично и вътре в нея се пораждаха усещания, непознати й до този момент. Тя се сгуши в него, когато устните му отново докоснаха нежно нейните, а ръцете му галеха гърдите й така, че зърната й се втвърдяваха и нарастваха в дланите му.