Железния облак я целуна с привична самоувереност, движенията му бяха станали бавни. После започна да прониква бързо в нея, карайки я да забрави всичко наоколо, останала единствено с усещането за безкрайно блаженство и нарастваща с всеки миг силна любов към този красив, прекрасен мъж.
За него бе трудно да се овладее и да не достигне върха, който търсеше, върха, в който той и Бялата върба щяха да се извисят като понесени върху крилете на орел. Тялото му тръпнеше от всеотдайността, с която момичето следваше движенията му. Дълбоко в него гореше огънят на желанието и той знаеше, че вече е твърде близо до момента, за който цялото му същество крещеше.
Притисна Дамита в силната си прегръдка, устните му се впиха до кръв в нейните и позволи на върховното блаженство да го завладее напълно, започвайки от главата му, за да премине през цялото му тяло чак до пръстите на краката му.
Движенията му ставаха все по-бързи и по-дълбоки, изпълнени с доволство, че тялото й отговаря на всяко негово докосване.
Тялото му се изля в нея, мозъкът му мигновено се изпълни с блаженство. Железния облак се усмихна на нейната реакция, щастлив, че именно той я е въвел в тайните на интимния живот, които тя ще споделя винаги само с него!
Дамита имаше усещането, че плува. Отговори на повика на тялото му, което изведнъж бе обзето от тръпка, издаваща върховно удоволствие. Тежкото му дишане изпълни прохладния нощен въздух. Тя усети пулсиращата сила на собствената си страст и се отдаде на тези радостни усещания, които преминаваха през нея. Удоволствието бе толкова силно, че за момент й се стори, че губи съзнание!
Когато всичко свърши, те се отпуснаха на земята все още в нежна прегръдка. Железният облак бе притиснал младата жена близо до себе си, като дишаше тежко до лицето й.
— Добре ли си? — най-сетне попита той и се отдалечи от нея така, че да вижда добре пламналото й лице. В очите й, които все още блестяха от пламенната страст, намери отговора, който търсеше.
— Чувствам се чудесно — отвърна Дамита, като прокара ръка по гърба му, покрит с капчици пот. — Все още цялата тръпна от удоволствие, Железен облак — тя сведе поглед и се изчерви отново. — Може би не трябва да е така? Нормално ли е да усещам подобно нещо? Така ли се чувстват жените обикновено? Мислех, че само мъжете изпитват…
Железния облак повдигна с пръст брадичката й, за да го погледне отново:
— Ако обичаш човека, с когото се любиш, трябва да чувстваш удоволствие и това е, което кара мъжете да се гордеят — да доведат жената до върха на блаженството — нежно й обясни той. — Ако ти не бе изпитала радост, равна на моята, щях да си помисля, че не е трябвало да го правя с теб.
— Но какво би могло да е „не както трябва“? — попита тя невинно с широко отворени очи.
— Някои жени използват мъжете — намръщено каза Железния облак. Когато момичето въздъхна, той й се усмихна. — Преди да се любиш с мен, аз знаех, че не си такава. Тъй че, не мисли повече за това. Предстои ни дълго съвместно бъдеще, Бяла върба. Аз ще ти даря много прекрасни мигове. Ще те науча на всички тайни в любовта.
Отскубна се от нея и вдигна дрехите й от земята:
— Долавям миризмата на препечен заек — със смях каза той. — Гладен съм като вълк, жено моя. Да вървим да хапнем.
Стомахът на Дамита покъркори, докато взимаше дрехите си и навличаше фустата си презглава.
— Бях забравила колко съм гладна — отвърна му тя през смях.
Наполовина бе надянала роклята си, когато откъм лагера им се чу изстрел.
Всичко около нея се разлюля, кръвта изчезна от лицето й, докато бързо нахлузваше дрехата върху тялото си.
— Тимоти! — извика тя, цялата обзета от чувство за вина при мисълта, че докато бе летяла до рая с Железния облак, напълно бе забравила за брат си.
Тя скочи на крака и боса се затича с Железния облак, който също бе полуоблечен, към лагера.
— Господи, Тимоти! — извика Дамита, полудяла при мисълта, че нещо може да му се е случило, докато се е любила с индианеца. — Тимоти! Моля те, дано си здрав и читав!
Знаеше, че никога няма да си прости, ако по някакъв начин брат й е бил наранен по време на отсъствието й.
— Тимоти! — отново извика младата жена — О, Господи, само дано е невредим и в безопасност!