ДЕСЕТА ГЛАВА
Разстоянието от брега до лагера й се стори невероятно дълго. Дамита тичаше, без да си поема дъх, защото искаше да се убеди, че нищо лошо не се е случило с брат й. Огънят се виждаше през пролуката между гъстите дървета и тя, обезумяла от страх, се загледа през завесата от листа, като се мъчеше да открие Тимоти.
Сърцето й биеше до пръсване от ужас, че нещо лошо може да му се е случило и че тя бе виновна за това!
И лицето на Железния облак беше загрижено. Тя не искаше прекрасните мигове, които прекараха заедно, да бъдат помрачени. Независимо от това не можеше да се отърве от мисълта, че е постъпила егоистично, забравяйки за Тимоти, докато лежеше в силните прегръдки на индианския вожд.
В действителност и двамата по равно носеха вината, ако нещо лошо се беше случило с младежа!
Когато обърна отново поглед към огъня, момичето успя да забележи Тимоти, застанал до жаравата, с пистолет в ръка, да се цели в нещо, което Дамита все още не можеше да види. Вълна на облекчение се разля по тялото й и тя се почувства така, сякаш й бе опростен ужасен, тежък грях.
Брат й бе в безопасност!
Не виждаше никого до него, тъй че опасността идеше от другаде. Помисли си за вълци или за мечка!
Тимоти явно бе нападнат от някакъв нощен звяр, имало е опасност да го разкъса, докато тя беше…
Сърцето й изстина от ужас, когато изведнъж спря и видя нощния нападател.
— Дива котка! — възкликна момичето, като забеляза колко близо до лагера се бе промъкнал звярът, преди Тимоти да вземе револвера и да го простреля.
Той се обърна усмихнат към Дамита. Нямаше и следа от уплаха в тъмните му очи — само гордост.
— Е, сестричке? Какво ще кажеш? — попита момчето, като гледаше гордо към Железния облак, който бе застанал до нея с изражение на истинско задоволство върху медночервеното си лице.
— Тимоти, безкрайно съм щастлива, че нищо лошо не ти се е случило — каза Дамита, като изтича към момчето и го прегърна толкова силно, че то изпусна револвера. — Когато чух изстрела, помислих си, че някой е дошъл тук и като те е видял сам, те е убил, за да те ограби — тя поглади с ръка косите му. — После предположих, че може да е звяр, който си успял да убиеш. Слава тебе Господи, че си останал невредим. Благодаря на Бога.
Железния облак се приближи до дивата котка и загледа дупката на единствената рана, която се виждаше от едната стана на звяра. Тимоти го бе повалил само с един изстрел. Индианецът се обърна към момчето, което се беше освободило от прегръдката на сестра си.
— Ти си безстрашен млад човек — каза Железния облак със светещи от възторг очи. — И си добър стрелец. Много младежи от моето племе дори не могат да се прицелят точно с пистолет, камо ли да убият животно с един-единствен куршум.
Той се приближи до Тимоти, постави ръка на рамото му и каза:
— За мен ще е удоволствие да те науча как да ловуваш. Ти имаш умението и смелостта, които са необходими, за да станеш голям ловец. Скоро, Тимоти, ще се наредиш сред най-добрите воини на моето племе и ще бъдеш приет като един от нас. Радваш ли се?
Момчето гледаше със страхопочитание индианския вожд. Винаги бе мечтал да срещне истински индианец и да се сприятели с него. Но никога не бе смятал, че подобно приятелство е възможно!
Това, което Железния облак чертаеше като негово бъдеще, го караше да си мисли, че сънува, и той само се молеше да не дойде някой да го събуди. Сега можеше наистина да осъществи мечтите си.
— Нищо не би могло да ме направи по-щастлив — каза Тимоти, заеквайки в желанието си по-бързо да отвърне на Железния облак. — Кога ще настигнем хората ти? Колко дни ни остават до Илинойс?
Индианецът се засмя и взе момчето в мечата си прегръдка.
— Не се бой от дългия път, нека той просто бъде част от теб — каза Железния облак и пусна момчето. — Скоро пътуването ни ще свърши и ще можеш да помагаш в строежа на селището на омахите. Ти си здрав и мускулест и ще построиш не един вигвам.
— Вигвами? — попита Тимоти с широко отворени очи. Беше във възторг от възможността, която се откриваше пред него. — Чел съм за индианците и съм виждал както вигвами, така и типита2 на картинка. Аз във вигвам ли ще живея, Железен облак?
— Сигурно — отвърна вождът, като доближи Дамита и се вгледа в нея, осъзнавайки колко мълчалива е станала тя изведнъж. Спомни си, че е почти гол и че до момента момчето е било твърде възбудено, за да забележи това.
Но преди Тимоти да се успокои и да попита къде са били той и сестра му, докато дивата котка се е прокрадвала наоколо, Железния облак трябваше да намери отговор на тези въпроси.