— Тогава — продължи индианецът, — след като се облечеш, свали заека от огъня и приготви вечерята, а аз ще отида да заровя дивата котка. Добре ще е да я махнем далеч оттук, ако искаме да прекараме спокойно нощта. Не трябва миризмата на убития звяр да привлича и други животни. Имаме нужда от пълна почивка, преди да тръгнем утре на път.
Не след дълго Железния облак се завърна с дрехите в ръка. Дамита взе обувките и бързо ги нахлу на краката си. Докато Железния облак се оправяше с мъртвото животно, тя се зае с печения заек. Обезкости го и постави по равно късове месо в трите дървени чинии, които индианецът бе извадил от кожената си торба. Тимоти бъбреше за станалото през деня и за това, колко точно бе улучил звяра.
— Чувствам се вече голям — каза момчето, като се отпусна безгрижно върху одеялото до сестра си, очаквайки завръщането на индианския вожд. — Татко би се учудил, ако разбереше, че наистина съм улучил нещо. Нали знаеш, че той не ни даваше да се докоснем до оръжието. Но аз често се упражнявах с приятеля си Питър в гората, близо до дома му. Винаги го правехме, щом той успееше да докопа пищова от бюрото на баща си. Бях по-добър от него.
Дамита пребледня и погледна към брат си:
— Тимоти, това е било подло и много опасно — скара му се тя. — Мама и татко ти се доверяваха, а ти в действителност си си играл с опасното оръжие! Мама би изпаднала в несвяст, ако беше те открила. А татко здравата би те удрял с колана, на който точеше бръснача си, докато не се помолиш за милост! Имаш късмет, че не са те открили.
Тимоти отново вдигна рамене:
— Но те не разбраха, нали — тихо каза момчето и се засмя. — И ето ме пред теб, цял и невредим — после се загледа в тъмната гора, където бе отишъл Железния облак и се намръщи: — Ако не бях се упражнявал тайно, кой знае дали сега щях да съм жив? Дивата котка щеше да се хвърли върху мен. Не бих имал време да разучавам в момента как се стреля с пистолет. Но аз знаех. И успях!
— Да, сигурна съм, в случая си прав. Но не би трябвало да го правиш зад гърба на родителите ни — продължи Дамита със строг тон.
Тимоти се намръщи.
— Дамита, знаеш колко строги бяха те — замислено отвърна момчето. — Отнасяха се с мен, сякаш съм момиче. Ако ги слушах за всичко, трябваше да нося рокли, вместо панталони! Правилно съм постъпвал, иначе бих загубил самоуважението си и никога нямаше да съм мъж в очите на приятелите си.
Дамита прегърна Тимоти.
— Зная — промърмори тя, гладейки острата му, гъста коса. После, когато момчето повиши тон, се отдръпна от него.
— Сега виждаш ли? — каза нацупено той. — И ти се отнасяш с мен като с момиче. Стига си ме прегръщала и галила пред Железния облак. Не искам той да ме взема за мамино детенце!
Дамита остана безмълвна.
— Тимоти, със своята смелост ти току-що доказа, че не си глезено дете — промърмори тя. — И една случайна прегръдка едва ли ще те направи по-малко мъж в очите на когото и да било. Понякога всеки се нуждае от ласка и обич. В противен случай човек ще загуби добродетелите си, ще се озлоби и ожесточи, също като братовчед ни Джонатан. Сигурна съм, че той никога в своето детство не е почувствал любов и топлина. Доколкото си спомням, баща му беше странен човек, а майка му умря, когато той бе много малък. Мисля, че Джонатан се е стремил към това, което ти сега отхвърляш!
Някакъв шум в храсталака отдясно бързо ги накара да замълчат. Знаеха, че това не е Железния облак, тъй като щяха да го видят отдалеч.
Може би бе друго животно, дошло в опасна близост до лагера.
— Господи, Тимоти — прошепна Дамита и пребледня. Тя видя как момчето взе пистолета, съзнавайки, че може би твърде скоро неговата смелост и умението му да си служи с оръжието отново ще бъдат подложени на изпитание. — Какво ще правим, ако това е мъжкарят на дивата котка? Сигурно е озлобен от загубата на любимата си.
— Ако това е още една дива котка, нямам друг избор, освен да я убия — прошушна Тимоти с разтуптяно от страх и възбуда сърце.
Двамата едновременно въздъхнаха, широко разтворили очи, когато едно малко диво коте се появи пред тях, душейки земята, и спря там, където само преди минути бе лежало мъртвото животно и бе оставило кърваво петно върху тревата.
Тимоти захвърли пистолета настрани.
— Това котенце — каза той, като наблюдаваше малкото животинче, — не е по-голямо от домашно коте.
Котето продължаваше да души наоколо, докато легна върху петното, оставено от майка му, сякаш се чувстваше добре в познатата миризма. Тимоти се приближи до него и го погали с ръка. Разтапяйки се, малкото животинче извади езиче и облиза протегнатата ръка.