Железния облак слезе от коня, прегърна и разцелува много от хората си, а после изведнъж усети настъпилото мълчание и забеляза, че хората му се отдръпнаха назад от него.
Той се обърна и видя как Дамита и Тимоти се приближиха и слязоха от конете. Вождът застана между двамата и сложи ръце на кръста си. Тимоти здраво държеше Бейби, защото виждаше отново приближаващите се ръмжащи и душещи кучета.
Железния облак поведе и двамата към омахите, които ги наблюдаваха безмълвно и недоверчиво.
— Хора мои, отсега нататък тези двама души, чиято кожа не е като нашата, ще живеят с нас — високо каза той с поглед, зареян над смръщените лица на индианците. — Но сърцата им са добри като вашите. Приемете ги без колебание, сякаш са родени на земята, принадлежала на племето омаха!
Чуха се възгласи на недоверие, по лицата на много от тях личеше обзелият ги смут, но скоро, когато Железния облак се смеси с тълпата тъй, че отблизо те можеха да докоснат и видят Дамита и Тимоти, вълната на негодувание отмина.
Железния облак гордо ги наблюдаваше, убеден, че усмивката на младата жена може да размекне всяко сърце — дори и на онези от неговите хора, които бяха израсли с омразата към белите.
Той съучастнически я погледна, когато Дамита се обърна към него. Погледите им се срещнаха и това, което почувства, го накара да си помисли, че бъдещето им ще се гради върху взаимно доверие и уважение.
После от погледа на Железния облак не убягна как няколко младежи се скупчиха около Тимоти, всеки желаеше да докосне и погали котенцето.
Той забеляза облекчението в очите на Дамита, когато видя колко лесно връстниците му приемат Тимоти, а дивото коте само улесняваше запознанството им.
След малко напрежението от присъствието на белите хора изчезна, жените се върнаха край огъня, за да приготвят закуската, преди да потеглят отново по дългия път към Илинойс.
След малко Дамита се настани седнала на одеялата пред общия огън, като се хранеше лакомо от една дървена чиния.
Железния облак бе седнал до нея и също ядеше със завиден апетит, а между тях Тимоти споделяше своя пай с дивото коте.
Много от индианчетата бяха заобиколили белокожото момче и го отрупваха с много въпроси на английски, които бяха научили от Железния облак. Тимоти се чувстваше горд да бъде център на внимание и отговаряше охотно на всеки между две хапки месо и твърдо сварени гъши яйца, намерени на брега на реката.
Изведнъж Бейби се изтръгна от ръцете на момчето и изчезна нанякъде. Децата изоставиха закуската си и хукнаха със смях след нея.
Когато и кучетата започнаха да преследват котето, като лаеха и душеха наоколо, Железния облак стана бързо и се затича след Бейби. Надяваше се, че кучетата ще свикнат с дивото животно по пътя за Илинойс. В противен случай щеше да се наложи да го изоставят някъде далеч от лагера. Главната му грижа бе да заведе невредими хората си в Илинойс, а не едно коте, което ще ядосва кучетата от сутрин до вечер!
Той пропъди кучетата и видя, че те се пръскат в различни посоки. Погледна напред и забеляза младежите и Тимоти да спират, без да имат смелостта да продължат напред. Учуди се, тъй като явно до този момент никой не бе хванал малкото животно. Тимоти бе привързан силно към него и нищо не би го спряло да си го върне обратно.
Независимо от всичко обаче, момчето стоеше, загледано напред.
Железния облак потърка челото си, приближи се до момчетата и видя какво в действителност гледат те: продълговат вързоп, прикачен към едно от седлата на конете, които принадлежаха на войн от племето. С всичка сила котето разкъсваше една меча кожа, увита около нещо дълго и тънко. То съскаше, докато лапичките му бавно късаха вързопа.
Най-сетне мечата кожа падна и разкри какво бе подушила Бейби, което я бе довело до полуда. Железния облак пребледня, той гледаше и не вярваше на очите си.
Той грабна котката и я пъхна в ръцете на Тимоти, после отново погледна предмета на седлото.
— Сакралният стълб! — с усилие продума вождът, обхванат от страшни предчувствия. — Не може да бъде, как е станало? Божественият… стълб!
Нечие присъствие го накара да обърне глава и той се оказа очи в очи с Черния койот, най-опасния му враг.
— Ти? Защо си го направил, Черен койот? — попита той, повишавайки глас. Железния облак стисна голото рамо на индианеца и го разтърси. — Кажи ми защо си сторил това недостойно дело? Откраднал си най-голямата ценност на омахите — на нашия народ. Взел си от Палатката на войната това, което е символът на управляващата власт на омахите. Кажи ми! Защо? Нямаме право да го притежаваме. И как? Нима си убил пазителя на Свещения стълб, за да го вземеш? Уби ли го?