Завръщайки се в лагера, Железния облак даде наставления на хората си какво да правят по време на неговото отсъствие.
После той и Черния койот се качиха на конете си. Индианецът бе с вързани отзад ръце, а божественият стълб бе здраво привързан за седлото на Железния облак.
Преди да тръгне, вождът погледна Дамита в очите. Сърцето й замря в сладостна тръпка, когато той се наведе и погали лицето й.
— Бяла върба, аз ще се върна — прошепна той и подкара коня си в лек тръс, с изправени рамене и гордо вдигната глава.
Младата жена прикри с ръка риданието си, после се обърна и тръгна с останалите към големия огън на открито. Приседна до Тимоти, който държеше Бейби в ръцете си. Братът и сестрата се прегърнаха и се огледаха наоколо, осъзнавайки своята самота.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Скоро притъмня и нощта покри равнината. Лека сребърна мъгла се вдигна над водата, жабите закрякаха и скоро гората оживя от гласовете на нощните си обитатели.
Дамита седеше до общия огън. Бе прекарала първия ден с хората на Железния облак без никакви трудности. Всеки вървеше по пътя си и изпълняваше своите задължения. В края на деня индианците се занимаваха с разни дребни неща, като очакваха завръщането на своя водач. Отнасяха се с нея доброжелателно, като от време на време й кимваха или й се усмихваха.
Тимоти отново се бе превърнал в център на внимание сред младежите от племето. Те бяха успели да измайсторят топка от парчета кожа и се смееха, като я търкаляха по земята напред-назад помежду си, за да дразнят дивото коте, което се мъчеше да им я отнеме.
Жените седяха около огъня. В по-голямата част от времето ръцете им бяха заети, някои от тях бродираха с мъниста мокасини и рокли.
Младите жени от племето седяха настрани, с крака, извити надясно. По-старите седяха с изпънати крака, а младите момичета стояха заедно на групички, като тихо говореха помежду си и боязливо се прокрадваха наоколо, приучени да ходят безшумно. Косите им бяха внимателно сплетени на плитки. Някои от тях бяха облечени в кожени облекла, други в памучни дрехи, взети от Форт Калхуун.
Мъжете стояха далеч от огъня и жените, повечето от тях се бяха опрели в дънерите на дърветата. Беше краят на деня и те бавно и отпуснато пушеха дългите си странни лули, други гравираха предмети, приличащи на купи. Говореха на своя език, като вмъкваха тук-там по някоя английска дума. Изглеждаха доволни, защото очевидно бяха забравили свадата за Свещения стълб и срама, че един от техните войни го бе откраднал.
Дамита се чудеше дали изобщо се безпокоят за съдбата на вожда си и за това, ще се върне ли той жив и здрав. Прилошаваше й и стомахът й се свиваше на топка при мисълта за голямата опасност, на която се излагаше Железния облак, за да върне откраднатия предмет.
Дамита отвърна поглед от индианците и глухо простена от болка. Главоболието й бе започнало рано сутринта и с времето се усилваше. Тя погледна към чинията с храна, поставена на земята до нея, но се чувстваше твърде зле, за да се нахрани.
Усети суха устата си и с мъка преглътна. После се закашля, като постави ръка на устните си, а това още повече засили главоболието й.
Морбили?
Смъртен страх се прокрадна дълбоко в нея. Тя разтревожено погледна брат си, после играещите около него деца.
Морбили?
Ооо, Господи! Тя можеше да зарази с болестта всеки един от лагера!
Мислите й се върнаха към деня, в който бе държала в ръце детето сиукс, мига, в който бе открила, че то е болно от шарка. Тогава тя самата се е заразила.
Толкова неща се бяха случили веднага след това — отвличането й, бягството й от форт Калхуун с Железния облак — че тя напълно бе забравила за шарката и за вероятността да се разболее от нея. Дори в деня, в който бяха намерили убитите майка и дете, Дамита не се бе замислила за себе си.
Гореща вълна заля шията и раменете й, после цялата й кожа настръхна. Тя широко отвори очи при мисълта, че има висока температура! Бързо я обзе страх, защото знаеше, че е необходимо да се отдели от всички, дори от любимия си брат! Оставяше го с напълно непознати хора. Ако Железния облак беше тук, нещата щяха да са съвсем различни. Тя знаеше колко е привързан към брат й. Но без него Тимоти ще е съвсем сам.
Гледаше го с разтуптяно сърце, разкъсвана от мисълта какво да стори. Дамита уви плътно шала около раменете си, когато нова вълна на треската я разтърси. Тя почувства нечие присъствие до себе си и обърна глава, за да види кой е. После стана бързо и се отдалечи на няколко крачки от жената, която се бе приближила. Страхуваше се да не я зарази с тежката болест, която със сигурност я бе сполетяла.