— Дошъл съм тази нощ, за да въздам справедливост — твърдо каза Железния облак. — Това, което виждаш да лежи в краката ти, е Свещения стълб — погледна към Черния койот с присвити очи: — Той е виновен за изчезването му. Злоупотреби с доверието ни и стана предател — обърна топлите си очи към пазителя и каза: — Аз ти поднасям своите най-дълбоки извинения, преди да се разделя с теб. Приемаш ли ги?
Лицето на Синия вятър бе сбръчкано от годините, а очите му говореха за неговата мъдрост. Той остави връхната си дреха да падне, разкривайки изпитото му тяло. Бе облечен само с къс кожен панталон. Коленете му не го държаха от слабост, докато се навеждаше над Свещения стълб. Пръстите на ръцете му трепереха, докато разгъваше свещения предмет, а очите му се изпълниха със сълзи от нещо далеч по-силно от облекчение при вида на Стълба. Поглади го по цялата му дължина и след това обърна очи към Железния облак.
— Как бих могъл аз, който съм изпълнен с такава благодарност, да не приема извиненията ти? — каза той с треперещ глас. — Не можех да чакам още един ден, за да разкрия на омахите липсата на Сакралния стълб. Не намерих сили да им призная, че съм се отнесъл безотговорно към задълженията си. Не желаех да им кажа, че вече не притежават свещения предмет, към който могат да отправят молитвите си. Но утре, да — утре — трябваше да го сторя, тъй като твърде дълго вече бях отклонявал омахите, които искаха да се помолят тук.
Железния облак изтръпна, когато чу, че пазителят още не е съобщил на никого за кражбата. Можеше да го разбере. Синия вятър единствен притежаваше правото да извършва ритуалите пред Свещения стълб, както и да приема или да връща хората, които идват тук.
— Бил си подложен на голямо изпитание заради моя войн — каза Железния облак и коленичи до пазителя. — Отново ти се извинявам.
Синия вятър се обърна, като постави ръка на рамото му:
— Благодарение на теб ще продължа да бъда пазител на Свещения стълб — едва произнесе той. — Няма да ме изгонят от племето заради позора ми. Винаги ще помня това, Железен облак. Винаги!
— Дълбоко съжалявам за станалото — каза Железния облак и се изправи. Синия вятър, подпирайки се на него, също стана. — А сега ще те оставя, за да се върна при хората си.
— Преди смъртта си ще трябва да назова своя заместник — каза Синия вятър, като се наведе да вземе наметката, с която внимателно зави старческото си тяло. — Ще назова някого от вашето село да стане пазител, тъй че Свещения стълб да е по-близо до хората ти по всяко време. Железен облак, никой не заслужава тази чест повече от теб.
Очите на вожда трепнаха, като осъзна, че пазителят не предполага за бягството на племето им от земите на техните деди. Скоро слухът щеше да се разнесе и Синия вятър щеше да разбере безсмислието Свещения стълб да остане в тяхното селище. Би било твърде неудобно за другите светинята да се пази на толкова далечно място.
— Не говори за смъртта си така, сякаш е нещо предстоящо — скара му се Железния облак, като се стараеше да не говори повече за Свещения стълб, заради който щяха да му завиждат всички останали. Желаеше свещения предмет не по-малко от който и да било, но знаеше, че ще трябва той и народът му да се научат да живеят без него!
— С всеки ден губя силите си — каза Синия вятър, като прокара ръка по челото си. — Няма да е задълго, Железен облак. Човек, стар като мен, предчувства тези неща. Като че е изписано върху звездите и облаците всеки път, когато ги погледна.
— Уакода ще те благослови с още много зими — успокои го Железния облак и нежно прегърна стария човек.
Когато се обърна към Черния койот, за да го накара да се извини на Синия вятър, разбра, че го няма! Докато бе разговарял с пазителя, Черния койот беше избягал, уплашен не само от упрека, изписан в очите на Синия вятър, но и от предстоящото наказание.
— Избягал е! — каза Железния облак и сви юмруци. — Той не само е крадец, но и страхливец! Трябва да го догоня!
Старецът излезе с индианския вожд навън:
— Бъди внимателен! — посъветва го той и потупа Железния облак по гърба. — Благодаря ти, Железен облак. Ти си състрадателен и честен човек и не само спаси живота, но и честта ми. Сега отново мога да се изправя пред своя народ.