Дамита се разтопи в прегръдките му, успокоена от възможността да е толкова близо до него без опасност да го зарази.
— Може би е твърде рано да се върна при останалите утре — каза тя. — Сигурна съм, че дотогава обривът ще изчезне, но е необходимо да стоя на разстояние от когото и да било за известно време.
— Трябва да се върнем при хората още днес и бързо да тръгнем на път — каза той, допирайки глава до нейната. — Черния койот избяга. Боя се, че той, предателят, може да доведе белите войници тук. А и твоят братовчед е изпратил групи, които да търсят теб и Тимоти. Ако ни настигнат, мога да загубя много от моите хора. Не съм ги довел толкова далеч, за да ги видя безпричинно да умират!
— Братовчедът Джонатан! — каза Дамита, като се откъсна от него и с боязън се вгледа в очите му. — Той ни търси — мен и Тимоти?
— Поне така ми предаде приятелят ми Брайън — задавено изрече Железния облак.
— Разбира се, ти нищо не си му казал за мен и за Тимоти? — попита Дамита, като в същия момент осъзна глупостта на въпроса, който му зададе. Железния облак безмълвно я погледна, изправи се и започна да кърши клони от дърветата.
— Ще направя носилка — каза той, а ръцете му връзваха клоните с дълги, здрави въжета от трева. — По време на нашия дълъг път към Илинойс ти ще пътуваш на носилка зад коня ми, доста по-назад от останалите, тъй че няма да представляваш опасност за тях. Аз ще те пазя с цената на собствения си живот.
Дамита го погледна с благодарност. Чувстваше се истински сигурна и щастлива.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
След няколко дни.
Беше рано привечер, времето на виолетовия залез. Дамита се чувстваше отново силна, петната отдавна бяха изчезнали от кожата й. Тя гордо яздеше своя кон редом с Железния облак. Момичето хвърли обезпокоен поглед към Тимоти, усещайки, че настроението му не е ведро както обикновено. Леко отпуснатите му рамене също го издаваха.
Тя изпитателно се вгледа в очите на брат си, когато той случайно я погледна, като бързо реши, че причината за неговата потиснатост е обикновена умора. Бяха пропътували деня почти без да спират. А през почивките Тимоти бе зает заедно с другите младежи да пои конете и да търси храна в гъсталаците.
Дамита не искаше да мисли за възможността брат й да заболее от морбили. Въпреки че знаеше, че той е бил достатъчно дълго с нея през първите часове на заболяването, за да се е заразил. Момичето вярваше от все сърце, че е изминало достатъчно време оттогава и че той ще остане незасегнат.
Тя погледна Железния облак. Дори само видът му я караше да изпитва чудесно чувство на топлота. Беше безнадеждно влюбена в красивия вожд на омахите, а и нямаше никакво съмнение в неговите чувства към нея.
Той се отнасяше с Дамита така нежно, така невероятно красиво!
С какво облекчение момичето разбра, че Железния облак вече е преболедувал от шарка и че не е необходимо да се страхува повече за него. Но ако това се бе случило, тя щеше да използва всичките си познания по медицина, да се грижи за него денонощно, доказвайки по този начин силната си обич.
Сега можеше да му го покаже по далеч по-приятен начин. Все още не вярваше, че скоро ще му стане съпруга. Сякаш живееше в приказен сън, от който никога не искаше да се събуди. Докато боледуваше от шарката, тя се страхуваше, че вече се е събудила и бъдещето й с Железния облак е нещо недостижимо.
Сега вече знаеше, че това не е така. И тя отново, и отново се вълнуваше, предчувстваше, че скоро ще стане негова жена!
Щастливо усмихната, Дамита гледаше встрани от Железния облак, като знаеше, че скоро ще спрат, за да направят лагер. Късното слънце пробиваше с блестящите си лъчи гъсталака на запад, а тъмнината бавно изпълваше гората. Комари кръжаха около главата й. Тя чуваше крякането на жабите от брега край реката, светулките напускаха скривалищата си изпод дърветата и мигаха с фенерчетата си в сгъстяващата се тъма.
Скоро спряха край реката и накладоха голям огън, върху който се печеше заешко месо. Апетитните сокове капеха върху пламъците и приятно дразнеха обонянието с миризмата си. Открая, върху жаравата, се печаха риби и диви картофи.
Мъжете и жените поред се къпеха в реката. В момента индианците от племето се бяха събрали заедно, като пушеха и разговаряха помежду си. Жените се бяха скупчили около огъня и работеха над ръкоделията си, докато храната се готвеше. Дамита седеше до Засмяното момиче и се забавляваше тихо, гледаше как Бейби, без каишка на шията, играе из лагера.