Но когато погледът на младата жена се спря върху Тимоти, усмивката угасна и тя отново се притесни. Брат й не се включваше в играта на останалите с Бейби. Той бе легнал по корем на едно одеяло, като подпираше главата си с ръце и наблюдаваше. Това бе необичайно за него. Момчето бързо бе се сприятелило със Стройния лос и бяха станали почти неразделни.
До този момент.
Стройния лос тичаше след Бейби, като я хващаше и я прегръщаше, докато Тимоти го наблюдаваше със слаба усмивка върху луничавото си лице. Като стана от земята, Дамита отиде при брат си и седна до него. Спомни си как скоро той бе се оплаквал от прекаленото внимание, което тя проявява към него. Не желаеше младежите да го виждат, че проявява слабост и да бъде глезен от сестра си, затова тя се поколеба дори да докосне челото му, за да провери има ли температура.
Преодоля мисълта си за това, как той ще възприеме поведението й, и решително сложи ръка на челото му. Направи се, че не забелязва гримасата, с която той реагира, като я погледна. Челото му бе студено и тя спокойно отдръпна ръката си. Чувстваше се глупаво за това, че толкова ненужно е загрижена за него. Децата също имаха право на своите настроения, това се отнасяше и за брат й. И все пак не можеше да си обясни защо?
— Какво има? — попита Дамита, проследявайки с поглед как Тимоти се измества и сяда до нея.
— Сестричке, нищо лошо не се е случило — каза момчето с раздразнение в гласа си. — Просто съм уморен. Сега, моля те, не се мотай около мен повече. Момчетата ни гледат.
Дамита също се ядоса и тежко въздъхна:
— Видях Засмяното момиче да се грижи за Стройния лос много пъти и той не възразява срещу това — меко му се скара тя.
— Тя му е майка — отвърна й сърдито Тимоти.
— А ти си ми сестра.
— Това няма значение — каза Дамита сърдито, като отметна дългите златисти коси от раменете си. — Аз те обичам така, както тя обича Стройния лос. А освен това, Тимоти, сега аз изцяло съм отговорна за теб, все едно че съм ти майка. Ще ми разрешиш да те поглезя малко поне, нали?
Тимоти сведе очи.
— Съжалявам — промърмори той. — Не исках да те обидя — след това отново я погледна с натежал поглед. — Това е, защото вече имам съвсем нов начин на живот. Трябва да се доказвам; на себе си, на теб и новите ми приятели — той хвърли поглед към Железния облак. — Имам много да доказвам и на него — отново се извърна към сестра си с думите: — Той бе разочарован от мен за това, че съм те оставил да напуснеш сама лагера. Не каза нищо, но аз знам, че дълбоко в себе си той смята, че е трябвало да бъда с теб. И е разочарован от мен, сестричке. И сигурно има право. Трябваше да дойда с теб. Да те пазя, докато ти се бори с болестта. Да те снабдявам с храна и вода.
Едва сега Дамита разбра причината за намусеното лице на брат си. Притесняваше се от Железния облак и чувствата му към него. Между двамата се бе създало истинско приятелство. И тя си даде сметка, че връзката между тях се бе разпаднала в последните два дни от пътуването им. До този момент момичето не бе се замисляло над това.
— Съжалявам, Тимоти, ако съм станала причина да се обтегнат отношенията между теб и Железния облак — каза тя и потупа ръката му. — Но ако това ще ти помогне, трябва да знаеш, че постъпи правилно, като не дойде с мен. Не след дълго Железния облак ще разбере това и отново ще се отнася с теб както преди. Ако тогава бе дошъл с мен, ти сигурно щеше да се разболееш и да се чувстваш зле като мен, а може би и още по-зле. Сега мисля, че мина достатъчно време, откакто си общувал с болни и възможността да се заразиш почти не съществува.
Дамита силно желаеше да го прегърне и да го успокои, тъй както бе правила доскоро, преди той да започне да показва своята независимост. Напоследък брат й бе станал болезнено чувствителен към това и тя се побоя от подобен израз на любов, за да му спести неудобството.
— А сега, Тимоти, ако бях на твое място, щях да вържа Бейби и да я разходя, а после ще се приготвя за вечеря и скоро след това ще си легна — каза Дамита. — Изглеждаш страшно уморен. И помни, утре е нов ден. Нещата винаги изглеждат по-добре в свежото утро, изпълнено с надежди и обещания.
Тимоти за момент се загледа в сестра си и се сгуши в прегръдката й.
— Щастлив съм, че си ми сестра — каза момчето с треперещ глас. — И съжалявам, че съм лош понякога с теб. Наистина, сестричке, съжалявам!