— Наистина ли? — отвърна му, също шепнейки, Дамита и се изчерви, когато видя, че Тимоти ги гледа.
— Всяка нощ ще ти показвам това — продума Железния облак. — Както тази вечер. Нима не ти открих нови начини да се любим?
— Да! — съгласи се Дамита, а при мисълта за интимните им взаимоотношения й се зави свят.
— Утре вечер ще ти покажа нещо ново — дрезгаво добави той. — А сега, преди да сме изпитали желания, които не бихме могли да удовлетворим, трябва да се върнем в лагера. Полунощ минава. Утрото ще дойде скоро, а през деня дълго ще яздим — от момента, в който слънцето се появи на хоризонта, до изгрева на луната!
Железния облак я пусна, приближи се и застана над момчето. Погледна внимателно Тимоти, котето, след това Дамита и каза:
— Аз ще нося Тимоти. Ти можеш да носиш факела с една ръка, а с другата здраво да държиш каишката на котето, за да го доведеш до лагера.
— Дръж я внимателно, сестричке — каза Тимоти, като подаде Бейби на Дамита, когато тя се наведе, за да я вземе на ръце. — С всеки ден тя става все по-своенравна и бърза. С едно дръпване може да ти се отскубне — момчето преглътна с мъка. — Не я изпускай, сестричке. Моля те, не й позволявай да избяга!
— Обещавам ти! — каза Дамита и нежно прегърна котето, преди да го остави на земята. След това взе факела, който вождът й подаде, в другата си ръка. Почувства едно сладостно усещане, когато видя как Железния облак взе Тимоти, както беше увит с одеялото, и как брат й обви доверчиво ръката си около врата му.
— Наистина не съм желал да те разстройвам, сестричке — Тимоти я погледна през рамото на индианеца, щом тя ги последва, факелът осветяваше върховете на дърветата. — Не исках да предам болестта на омахите. Нямах друг избор.
Виждам, че не си имал друга възможност — намръщи се Дамита. — Но можеше да ми кажеш какво мислиш да правиш.
— Исках да се справя сам — смутено каза брат й. Той отново погледна към Железния облак, а след това към нея. — За мен беше важно да опитам. Моля те, сестричке, опитай се да ме разбереш.
Изведнъж младата жена осъзна истината. Брат й премълчаваше нещо. Тя разбра, че по този начин момчето искаше да направи впечатление на вожда след разочарованието му, когато Тимоти не бе я последвал извън лагера по време на болестта й. Брат й бе решил, че с тази постъпка ще промени отношението на Железния облак към него и доколкото Дамита можеше да прецени, планът му беше успял. Омахът отново го бе приел като близък човек — като, че ли момчето му бе син!
Когато доближиха лагера, индианецът зави надясно към една топола и остави Тимоти под нея. Дамита ги последва и постла бързо одеялата, след това остави дивото коте в ръцете му, когато той се намести върху постелята.
Железния облак събираше дърва, за да накладе огън, а Дамита приседна до брат си. Когато се опита да го погали, Бейби изсъска и удари с лапата си ръката й.
— Тя ме пази — засмя се Тимоти и прегърна котката. След това затвори очи и в момента, в който огънят се разгоря близо до него, момчето заспа.
Дамита видя, че лицето му е силно зачервено, и отново се опита да докосне челото му, но Бейби отново изсъска. Младата жена реши да не дава възможност на дивата котка да се разпорежда, защото знаеше колко опасно е това. Тя хвана лапата й и леко я удари, отмести я и отново сложи ръка върху челото на брат си.
Ужаси се, като почувства колко горещо е то, но в същото време усети облекчение. Ако шарката се развиваше толкова бързо, той нямаше да боледува така дълго, като нея, а едва ли и в толкова тежка форма. По всяка вероятност след два-три дни Тимоти отново щеше да е на крака, сред своите млади приятели омахи, и да отговаря на техните предизвикателства. Той се чувстваше така добре сред тях! Това улесняваше и нейното положение, тъй като бъдещето им зависеше от взаимното им разбирателство и приспособяване към новия начин на живот.
Когато почувства силната ръка, която обхвана пръста й, Дамита се обърна към индианеца:
— Той има висока температура — прошепна тя и откъсна част от фустата си. — Отивам на реката да намокря това парче и да го сложа на челото му. Железен облак, не е необходимо да стоиш с нас през цялата нощ. Ние ще се справим и сами.
— Ще отида при моите хора, за да им кажа къде и как сме намерили Тимоти и да обясня къде ще бъда, след което ще се върна при вас — каза той и се изправи. — Обещал съм да се грижа за теб и брат ти. Винаги изпълнявам дадените обети.
Дамита тръгна с него към реката, но дъхът й спря, когато той я придърпа към себе си. Очите му бяха черни като нощ, когато я гледаха.
— Моя Бяла върба — прошепна индианецът. — Как усложни живота ми!