— Съжалявам! — дяволито се усмихна тя. — Но би ли предпочел нещо друго?
Устните му, които страстно я целунаха, бяха единственият отговор, от който момичето се нуждаеше в този момент.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
След два дни.
На светлината на слабия огън Дамита гледаше към брат си, унесен в спокоен и дълбок сън. Бейби се бе сгушила в него, мъркайки насън. Младата жена избърса с влажна кърпа челото на Тимоти. Преди няколко минути треската му бе преминала. Не бе чак толкова болен и с радост прие носилката, на която пътуваше вместо на коня си. Лежеше там, играеше си с Бейби, позволявайки на котето свободно да тича около шейната, доколкото въжето позволяваше това.
Дамита се усмихна при мисълта колко разумно Железния облак бе удължил въжето на Бейби, тъй че дивачето можеше спокойно да подскача, да изучава околностите на гората, през която пътуваха, дори да потича понякога след някоя катеричка или горска мишка.
Младата жена погали Бейби по острата козина на главата и се засмя на това, как ушите на котето се наостриха, но то не се разбуди. Дивачето свикваше все повече с нея, както и тя се привързваше към него. Помежду им възникваше взаимна обич.
— Котето ще трябва да се върне в гората някога — Железния облак приседна до момичето и погали с ръка косите й, а тя обърна тъжен поглед към него.
— Може би няма да стане нужда. Тя със сигурност ще е достатъчно кротка, за да остане с нас. Толкова е мила. Тя успя да завладее голяма част от сърцето ти.
— Както и от твоето, скъпи! — Дамита прокара ръка по бузата на индианеца и се усмихна.
Отстрани тя виждаше как пламъците красиво се отразяват върху медночервеното му лице. Тъй като бе обут само с кожените си панталони, тя не можеше да не се загледа в мускулестите му рамене, които изпъкваха още повече, сравнени с тесните му бедра, със стегнатия му, вдлъбнат стомах и с дългите, силни крака. Той ухаеше като реката и горските борове, тъй като винаги, след като се изкъпеше, се отриваше с борови иглички. Тя се вгледа във фино издяланото му бронзово лице, в тъмните му като нощ очи и гарвановочерната коса, която падаше влажна върху раменете му, защото превръзката в момента бе паднала.
— Ти вече си се изкъпал? — момичето зададе въпрос, чийто отговор й беше известен. Тя се чувстваше неудобно в момента, тъй като жаждата й към него бе особено силна и това я смущаваше.
Дамита така искрено го обичаше, че не можеше да не го желае страстно. Близостта му караше сърцето й силно да бие, а в стомаха си имаше странно усещане за спазъм.
— Ако ти не беше тук и не ме очакваше, щях далеч по-дълго и лениво да се къпя — засмя се Железния облак, като кимна към реката. — А и ти, моя Бяла върба, нима и ти не се изкъпа набързо? Нима се боеше от реката или искаше по-бързо да се върнеш при мен? Нима не ти се искаше да се прислониш до своя бъдещ съпруг?
Мъжът се наведе ниско над ухото й и прошепна:
— Обич моя, та нали обещах да ти покажа много начини за любов? В заслона ще имам възможност да продължа обучението ти. Брат ти е заспал. Ние сме се изкъпали. Нахранени сме. А сега нека се отдадем на един полет заедно — ти и аз отново върху крилете на орела.
Унесена във възторга си, Дамита остави мократа кърпа настрана и се остави Железния облак да я вземе в прегръдките си. Тя се обви около врата на любимия си. Устните му докоснаха в сладка целувка нейните, докато я отнасяше към временния им дом за през нощта. Когато се приведе, за да я внесе вътре, тя се доближи до голите му гърди и целуна първо едното, а после и другото зърно. Това го накара да издаде въздишка, породена от божествената агония на тялото му. Полегнала върху твърдото ложе от кожи, които вождът бе постлал за нея преди това, тя го видя да спуска одеялото пред входа на палатката. Сега бяха обградени и от четирите страни с одеяла в своето любовно гнездо. Двамата се чувстваха като единствените жители на земята. Дамита го притегли към себе си. Ръцете му се обвиха около кръста й и той плътно я придърпа към себе си. Устните му страстно се впиха в нейните.
Индианецът се отдалечи и със сръчните си пръсти започна да сваля кожената рокля, която Засмяното момиче й беше дала временно, като не сваляше от нея огнените си очи, графитено черни от завладялата го страст.
Когато младата жена остана напълно гола под погледа му, Железния облак я загледа така, сякаш за първи път виждаше копринената й голота. Бялата й кожа изглеждаше прозрачна на меката жълта светлина, която идеше от слабия огън. Той с възхищение оглеждаше прекрасно сложеното й тяло — високите гърди, тънките й бели бедра, гъвкавата закръгленост на слабините й, покрити с рус мъх, красивите й стройни крака.