Железния облак прокара пръсти през кичурите руса коса, нападали върху раменете на младата жена и прикриващи част от гърдите й, и ги прибра зад тила й. Ръцете му се движеха по гладката блестяща кожа на гърдите, леко и внимателно галеха корема й, като отиваха надолу, там, където пръстите му откриваха готовността й да се отдаде на ласките му.
Дамита затвори очи, въздъхна от удоволствие, увлечена от неговата чувственост, и страстно отвърна на омайната му, сладка целувка.
Устните му се плъзнаха по гушата й и докоснаха нежно кожата на гръдта й. Тя завъртя глава, усещайки как сладка агония разтърсва тялото й, когато той започна да целува и да си играе със зърната й. Езикът му се движеше парещ върху хладната й моминска кожа. Дъхът й секна в момента, в който с чувство на безкрайно удоволствие младата жена усети как той внезапно се съедини с нея, навлизайки все по-навътре. Тя го бе обвила с крака през кръста и желаеше да му се отдаде изцяло. Възгласите на доволство се сляха в един дълъг, тих стон, когато, целувайки я отново, той страстно впи устни в нейните. Дамита изпита непреодолима жажда да се докосне до копринената плът, която я изпращаше в един свят, в който съществуваше само блаженството. Тя погали с ръка стегнатия му мускулест гръб до стройните му силни бедра. В желанието си да се докосне още по-плътно до него, да увеличи страстта му, тя разпери пръстите на ръцете си и ги вкопчи в тялото му. Затвори очи и се отдаде на радостта от екстаза, който настъпваше и обземаше цялото й същество.
Няколко мига по-късно Железния облак се отдръпна от младата жена и прилегна до нея. Той обви лицето й с ръце, като докосваше нежно устните й. Като я целуваше продължително, той разтвори с коляно бедрата й. Влезе в нея неочаквано, с един неутолим копнеж. Дамита изви тялото си, за да посрещне неговото, и голите им тела се съединиха в едно, плът до плът във възторжен устрем.
Ръцете му сякаш бяха навсякъде по тялото й в един и същ момент. Тя не бе на себе си от чувството, което изпитваше, от екстаза, в който бе изпаднала. Железния облак усети как и последната здрава мисъл напусна мозъка му. Той целуваше очите й, носа й, всяко място, което можеше да достигне. Чувстваше как размекващата го сила пулсира във вените му, как невероятното усещане напира във всяка пора от тялото му. Той се изпъна и напрегна в момента, когато експлозията на блаженството го облада, радостен от желанието, с което младата жена прие смелите му, силни тласъци, докато той изливаше горещата си влага в нея. Като се притисна до него, тя също бе разтърсена от спазми на удоволствието. Железния облак я целуна с устни, тръпнещи от изпитаното щастие. Това беше нежна, но страстна целувка. След това се отдръпна от нея. В очите им се четеше взаимно разбиране.
— Толкова те обичам! — Дамита докосна с ръка медночервената гладка кожа на лицето му. — Ако не бях дошла в Небраска, ако бях останала в Бостън, колко жалко би било! Никога не бих те срещнала някога, Железен облак. Ти си толкова особен. Просто неповторим!
— Както и ти, Бяла върба — индианецът взе ръката й и зацелува нежно дланта й.
— Ако не бях дошла тук, ти щеше да се ожениш за една от вашите жени, нали? — каза Дамита и се притисна към тялото му, докато мъжът я притегляше към себе си със силната си ръка. Тя се сгуши до него и се отдаде на пълно блаженство.
— Имал съм много жени, между които да избирам в своя живот, но нито една не е накарала сърцето ми да бие толкова силно, както когато съм с теб — нежно отговори Железния облак. — Не в цвета на кожата е разликата, а в жената и в начина, по който сърцето й отвръща на мъжа. С нас стана магията. И така ще е завинаги.
— В началото се противях вътрешно да отговарям на името, което ми даде — прошепна Дамита, докато той целуваше носа й, карайки я да тръпне от удоволствие. — А сега вече свикнах с него. Харесва ми, Железен облак. То е толкова красиво.
— Ти си реагирала срещу новото си име поради чувството, че губиш своята същност — отвърна Железния облак и я обърна с лице към себе си. — Но, както виждаш, ти си си ти с изключение на факта, че имаш още едно име, дадено ти от мъжа, влюбен в теб. Забеляза ли? Не съм карал Тимоти да те нарича Бяла върба. За него ти си Дамита. Но за мен ти си Бяла върба. Това достатъчно ли е за теб, моя прекрасна жено?
— Мисля, че всичко, което ти вършиш, ми доставя удоволствие — Дамита коленичи, за да е по-близо до него. Младата жена обви с ръце врата на индианеца, гърдите й докоснаха неговите. — Ще ме ощастливиш ли отново? — прошепна тя, смутена от предложението си, но изпълнена с желание, което единствено той би могъл да удовлетвори.