Страхуваше се, че може да бъде третирана по същия начин. Хвърли бърз поглед към Тимоти и видя уплаха в очите му. Явно и той се питаше как Джонатан ще се отнася с тях занапред. Баща им беше стриктен и човек на реда, но правеше всичко с много обич и внимание и двамата изпитваха уважение към него.
Братовчедът беше съвсем различен от бащата.
Уважението към него можеше бързо да бъде загубено.
Дамита се приближи до Тимоти и го хвана здраво за ръка:
— Нещата ще се уредят добре — прошепна тя, като се наведе близо до ухото му, тъй че само той да я чуе. — Винаги ще съм тук, за да се грижа за теб, Тимоти. Не го забравяй никога.
Тимоти я изгледа внимателно, след това обърна поглед към Джонатан, който отново бе застанал между него и сестра му.
— Сега, след като сме се погрижили за всичко, нека отидем в моята къща — каза братовчед им, като държеше под око войника, който пъшкаше пред тях под тежестта на огромните куфари, натрупани един върху друг.
— Бих могъл да нося един от куфарите — каза Тимоти, когато видя как този, който бе най-отгоре, шумно се приземи.
— Не обръщай внимание — спря го Джонатан, докато гледаше сърцато как войникът се суети около купчината багаж, за да го подреди отново. — Ще дойде време, когато ще ти се прииска да имаш колкото се може по-малко работа. Тъй че не прави нищо, за което би могъл да съжаляваш по-късно.
Дамита премига и бавно поклати глава. Вече съжаляваше, че трябва да понася компанията на братовчед си. Ненавиждаше го още от времето, когато бе достатъчно голяма, за да разбере, че съществуват понятията „харесвам“ и „не харесвам“ някого.
Когато бе на пет години, а Джонатан на петнадесет, той се забавляваше, като я измъчваше по време на фамилните разходки в парка: непрестанно я преследваше, бодеше я с пръчки и я дразнеше, като й говореше, че е дълга и тънка. Когато поотрасна, тя го мразеше заради подмятанията, че прилича повече на момче, отколкото на момиче.
Дамита се притесняваше от ръста си, но по-късно разбра, че той не е от значение, когато момичето понапълнее където трябва. Както бе станало и с нея самата.
Тя вече знаеше кога едно момиче е хубаво. А когато погледнеше в огледалото, убеждаваше се, че наистина е хубава.
Разбира се, „хубава“ не бе още „красива“. Но кому бе нужно да е „красив“? Светът бе пълен повече с хубавици, отколкото с красавици, тъй че тя усещаше как прекрасно се вписва в заобикалящия я свят и всичко, което той й предлага.
Дамита затърси с очи къщата на братовчед си сред няколкото колиби, пръснати между стените на форта. Тя вдигна учудено вежди: не намираше нито една, която да отговаря на положението на Джонатан. Повечето бяха съвсем малки дървени колиби.
Момичето зяпна от изумление, когато войникът се отправи към една от тях и внесе багажа им вътре. Една индианка излезе, като бършеше ръце в престилката си, и бързешком се отправи към Джонатан.
Той се отдели от Дамита и Тимоти, прегърна индианката и я целуна. Прихвана я през кръста и я доведе при тях, а те смутено стояха и недоумяваха пред явната близост между братовчед им и тази жена.
— Това е Жълтия гълъб — обърна се усмихнат към Дамита и Тимоти Джонатан. — Тя е моя жена. И е прекрасна готвачка — очите му блестяха, когато, намигайки, се обърна към Жълтия гълъб.
— Бива я и за други неща.
Дамита се изчерви, защото знаеше за какво намеква той. Искаше й се да не е толкова свободен в приказките си пред Тимоти, за когото интимната страна от живота на мъжа и жената бе непозната. В това отношение родителите им бяха затворили информацията зад заключената врата на своята спалня.
Дамита пристъпи с намерението да промени първоначалното впечатление от запознанството и каза:
— Жълт гълъб, радостна съм да се запознаем — каза тя, мъчейки се да прикрие шока от всичко, което се разкриваше пред очите й.
Братовчед й живееше в колиба, която би могла да се побере в хола на огромната като палат къща на баща й.
Братовчед й бе женен за индианка!
Братовчед й бе загубил благоприличие, след като бе напуснал Бостън.
Дамита продължи с представянето си:
— Аз съм Дамита, а това е моят брат — Тимоти. Надявам се, че няма да ви създадем неудобства. Аз… аз нямах представа, че братовчед ми се е задомил.
— Женен? — Джонатан избухна в смях. — Та кой говори тук за женитба? Жълтия гълъб не е моя съпруга. Тя върши всичко, което прави една съпруга, и това е достатъчно. Кому са притрябвали разни документи тук, в Небраска, когато поискаш да имаш жена в леглото си?
Дамита въздъхна и побледня. Хвърли поглед към Тимоти, който изобщо не изглеждаше смутен, че братовчед му живее в грях.