Преди да е открила Тимоти, младата жена се загледа в майките, които се грижеха за своите невръстни, непроходили още рожби. Роклите им на кърмачки бяха завързани с колан през кръста, като горната им част бе пригодена да поддържа детето, а краищата й бяха преметнати отпред и затъкнати в колана. Майката леко свиваше рамене, когато детето се отпуснеше в своето легло, напомнящо торба, и оттам наблюдаваше света наоколо. За Дамита това бе невероятно приятна гледка. Щом майките тръгваха бавно нанякъде, децата бързо се умиряваха и заспиваха.
Най-сетне Дамита откри Тимоти между младежите, които носеха дървени колове от вътрешността на гората в лагера. До него вървеше Стройния лос, а Бейби се влачеше след двамата, вързана на дългата си връв.
Младата жена виждаше как брат й се променя пред очите й.
С всеки изминал ден той все повече заприличваше на индианец, отколкото на бял човек. Стройния лос му беше дал свои панталони, които брат й носеше вместо собствения си брич и бялата риза, а краката му бяха обути в красиво избродирани с мъниста мокасини.
Дамита прикри с ръка усмивката си, когато го видя да разговаря с няколко от момчетата-омахи, тъй като вече бе научил доста от езика на племето. Тя погледна небето и благодари на Бога, че бе я дарил с брат, който приемаше промените, вместо да се противи и да се бори срещу живота, в който и двамата бяха се озовали. Младата жена благодари на Бога за това, че Тимоти бързо се бе възстановил от болестта, а и никой от хората на Железния облак не се беше разболял от шарка. Инкубационният период отдавна бе минал. Тя вече не се вглеждаше в лицата на заобикалящите я, търсейки познатите признаци. Опасността повече не ги грозеше.
Успокоена, тя се зае с ежедневните женски грижи, като сама се чудеше на бързината, с която усвояваше начина на живот на омахските жени. Странно, но сред тези хора тя се чувстваше като у дома си.
Неочаквано една мисъл я обезпокои. Твърде дълго бе отбягвала спомена за Джонатан и мисълта за това, дали ще ги открие и защо още не е успял…
Тази мисъл я накара да изтръпне цялата от страх.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Слънчевата светлина докосваше върховете на зелените илинойски хълмове, но мъглата все още забулваше полята, галейки тревата и бляскавата роса по нея. Джонатан яздеше в лек галоп, здраво седнал на коня си. Главата му бучеше, гърлото му бе пресъхнало, а лицето му трескаво гореше. Нищо не бе в състояние да го спре в решителното преследване на Дамита и Тимоти. Издирването им го бе довело до Илинойс, следвайки дирята на преселващите се индианци.
След като бе разбрал, че племето на Железния облак бе напуснало резервата приблизително по едно и също време с изчезването на Дамита и Тимоти, Джонатан бе стигнал до заключението, че вождът на омахите е техният похитител. Той не проумяваше истинската причина за това, освен като знак на отмъщение.
Когато Джейкъбс си припомняше последното посещение на Железния облак в агенцията и това, как от пръв поглед индианецът и Дамита бяха изпитали някакво вътрешно влечение един към друг, кръвта му моментално кипваше. Вождът на омахите бе решил да я отвлече, за да му отмъсти. Джонатан смръщи вежди. Не можеше да разбере защо и Тимоти бе замесен в целия план, тъй като той определено се явяваше спънка в отвличането. Мъжът изтри една студена капка пот от челото си. Раменете му се приведоха напред поради влошеното му здраве. Той бе подочул слухове за това, че Железния облак е избрал Илинойс за своя цел. Черния койот, който се беше отцепил от племето си, бе разпространител на мълвата, но когато Джонатан се опита да го намери, за да му помогне в преследването, той бе изчезнал яко дим.
Агентът хвърли уморен поглед към Брайън Дейвис, който от всички войници във форта бе най-подходящ за подобна задача — да открие вожда на омахите. Не бе тайна, че те двамата с Железния облак бяха яздили редом през войната и бяха останали приятели. Ако Дейвис откриеше следите на бегълците, то Джонатан щеше да обърка плановете на твърдоглавия индианец. Именно затова Джейкъбс бе помолил войника да го придружи в този поход из непознатите земи, но също така би се радвал да види как приятелството на Железния облак към Брайън се превръща в изпепеляваща ненавист.
Приятният отрязък равна земя остана зад тях. Групата войници, които следваха агента, прекосиха един поток, граничещ с мочурище, покрито с млади фиданки, шубраци и тръстики, където рояци комари закръжиха около Джонатан и нападнаха лицето му. Той ги размазваше, ругаейки. Мъжете навлязоха в район, който бе един лабиринт от мочурлива земя, шипки и тръни, големи площи с дива лоза и акри5 висока тръстика. Острите краища на листата на водните растения режеха кожата като бръсначи. Конниците преминаха това злокобно място и продължиха пътя си през ливади, където многобройни метличини бяха цъфнали с приличащи на сини шапчици цветчета, украсени по края с бели ивици.