Брайън яздеше на разстояние зад Джонатан. Беше все още разгневен, че именно той бе избран да търси верния си другар. Приятелите не се предават един друг. Намирането на Железния облак би било най-лошата измяна. Ако вождът на омахите бе желал той да узнае плана му за отвличането, както и подробности, свързани с тайнственото му заминаване, би му казал. Години наред те бяха споделяли своите тайни. Но този път индианецът явно не бе се доверил на Брайън и войникът разбираше защо. Железния облак е имал вътрешно предчувствие, че може би приятелят му ще бъде принуден да издаде местонахождението му. А би могъл и да го открие, тъй като беше прекрасен следотърсач.
В началото Брайън се бе опитал да води Джонатан в кръг, за да забави пристигането им в Илинойс. С това целеше да обезкуражи агента и да го накара да се върне във форт Калхуун. Но веднага, щом хитростта му бе разкрита, бе принуден да тръгне в правилната посока, водеща към Железния облак.
Изпълнен с гняв, войникът държеше ръката си върху пистолета, поставен в кобура на кръста му. Беше убеден, че каквото и да е сторил приятелят му, то е за доброто на племето. Лейтенантът обаче бе изненадан от решението на вожда да похити двама от белите хора, ако наистина го бе сторил, тъй като не това бяха похватите на Железния облак. Ако беше отвлечена само жената, това би имало някакъв смисъл, тъй като Брайън бе усетил симпатията му към нея. Но да вземе и момчето? Това е напълно безсмислено, освен ако не бе направено за отмъщение.
Войникът наблюдаваше Джонатан внимателно през последните два дни и забелязваше колко е зачервено лицето му и как понякога като че ли се люшка върху седлото, готов да падне всеки момент. Брайън смушка с токовете на ботушите коня си и се изравни с него.
— Не изглеждаш особено добре — каза загрижено лейтенантът.
— Не ти влиза в работата как изглеждам — изръмжа агентът и го погледна сърдито. — Върши си работата. Заслужи парите, които правителството великодушно ти плаща. Заведи ме до селището на Железния облак.
Брайън смръщи вежди, когато Джонатан сухо се закашля в шепата си. За първи път видя и обрив по врата на агента, високо над яката му.
— Боже мили, човече! — извика уплашено той. — Защо не ни каза, че си болен от морбили? Или искаш всички ние да се заразим и да те последваме в страданието ти?
Агентът неочаквано зяпна, а очите му се разшириха от страх, докато гледаше Брайън.
— Какво искаш да кажеш? Че имам морбили? По дяволите! Просто съм се простудил. Това е всичко.
— Не съм чувал за простуда, придружена с обрив — отвърна му лейтенантът. — Сигурен съм, че си болен и си с висока температура. Освобождавам те от каквито и да било задължения. Ще поема командването на хората. В интерес на всички ни е да се завърнем обратно във форта.
Джонатан докосна с ръка врата, а после лицето си, като мърмореше:
— Не може да бъде! Не е… възможно… да съм заболял от морбили!
Той замълча, защото се чувстваше прекалено зле, за да се държи върху седлото. Спря коня си и се плъзна на земята. Коленете му се подгънаха под тежестта на тялото му. Хвана главата си с ръце за миг, след това си спомни какво му беше казал Брайън за завръщането им във форта и отново се изправи на крака и се качи на седлото на коня си.
— Никъде няма да отида, освен в селището на омахите! — отсече той. — Беше ти наредено да намериш Железния облак. Никой не е отменял заповедта.
— Аз я отмених! — отвърна лейтенантът и спря с ръка останалите конници. — Трябва да те върна във Форта, където ще бъдеш лекуван.
— Не ми трябва доктор! — каза Джонатан и бавно посегна към кобура на пистолета си. Ръцете му силно трепереха, но той с мъка успя да измъкне оръжието, закрепи го върху гърба на коня си и го насочи към Брайън.
— Заповядвам ти да продължиш мисията си! — нареди той с пръст, поставен на спусъка. — Ако се възпротивиш, ще те застрелям.
— И ще бъдеш арестуван за истинско убийство, когато се завърнеш във форт Калхуун — саркастично се усмихна Брайън. — Не мога да повярвам! Или треската напълно е помрачила разсъдъка ти?
Обезумял от болестта и без да е в състояние нормално да прецени последиците от своята постъпка, Джонатан стреля. Куршумът премина на милиметри от лявото рамо на лейтенанта и изплаши коня на агента, който се впусна в бесен бяг, като остави господаря си да се държи с мъка на крака, с пистолет, паднал на земята до него.