Младата жена внимателно огледа момчетата, след това се обърна към Железния облак, който й се усмихна и кимна утвърдително. Тя прегърна брат си с думите:
— Добре, отивай! Вървете право в дома на Стройния лос. Да не направите някоя пакост.
— Мислим да приседнем край огъня и да си разправяме разни истории — тичайки, през рамо й каза Тимоти. Групата момчета се скупчиха около брат й в момента, в който той се приближи до тях.
Дамита проследи с поглед как се отдалечават. Тя виждаше с облекчение, че брат й е щастлив сред новите си другари. Той бе принуден да изостави приятелите си в Бостън, но сега като че ли бе намерил техни заместници, дори по-добри приятели, между тези момчета, чиито думи и постъпки бяха искрени. В Бостън много от другарите му бяха разглезени и със своите лудории причиняваха не една безсънна нощ на майките си. Но тук, в гористите хълмове на Илинойс, всичко беше толкова спокойно, така съвършено!
Хванати за ръце, Дамита и Железния облак влязоха във вигвама. В огнището още проблясваха въглените. За момент младата жена спря и се огледа наоколо, обгърна с поглед новия си дом. Тя го намираше напълно достатъчен и твърде различен от съвършения дом на родителите си в Бостън, където всяка скъпа вещ имаше своето определено от стопанката място и никой не смееше да се докосне или да премести нещо там.
Тук, сред простотата на вигвама, тя се чувстваше по-жизнена и по-свободна. Мебелировката бе проста. Постелките на леглата бяха от меча кожа, от животно, убито през зимата, когато козината му е най-гъста. Възглавниците бяха направени от мека сърнешка кожа, напълнени със зимна сърнешка козина. Освен няколкото върбови столчета, нямаше къде другаде да се седне във вигвама. Домакинските прибори също бяха малко, но напълно достатъчни. Жените правеха доста груби съдове, украсени с вдлъбнати линии. Едно гърне постоянно стоеше на огъня. Използваха се керамични и дървени купи. В дъното на вигвама, върху въже, бе метнато одеяло, което отделяше постелята на Тимоти от тази на Дамита и Железния облак. През повечето нощи те дълго бродеха из гората, за да намерят нужното тихо кътче за страстните си прегръдки.
— Тази нощ, моя Бяла върба, домът ни принадлежи изцяло — каза индианецът, като измъкна цветята от косите й и ги хвърли настрани.
— Затова ли с такова удоволствие ми кимна, когато Тимоти поиска да остане със Стройния лос през цялата нощ? — попита Дамита с разтуптяно сърце, докато той сваляше роклята й и топлината на въглените от огнището облъхваше и галеше моминската й снага.
— Може би? — отвърна любимият й. Като захвърли настрана роклята и коленичи пред нея, той повдигна стъпалото на единия й крак, за да свали мокасината от него. — Нима и ти като мен не виждаш в това една възможност да останем сами? — попита той, като я гледаше дяволито.
Дамита застана пред него на колене и сложи ръце на кръста му, а след това ги смъкна леко надолу.
— Скъпи, аз още от сутринта правя своите тайни планове, преди още да си ми дал първата си целувка — прошепна тя.
Железния облак замря, когато младата жена докосна с пръсти тялото му. Тя движеше ръцете си бавно и внимателно, а след това все по-настойчиво.
— Ти заговорничиш? — през стиснати зъби попита той. — Моята жена знае как тайно от мен да крои планове?
— Единствено заради теб, мой скъпи, и нуждата ми да бъдем заедно! — Дамита хвърли настрана дрехите му.
— И какво успя да сториш? — мъжът сложи ръце върху нейните, спирайки за момент безкрайното удоволствие, което докосването й му доставяше, тъй като то бе твърде бързо и силно. Сложи ръце на раменете й и я положи върху меката кожа. Отпусна се до нея и с устни загали гърдите й, изтръгвайки дълбоки страстни стенания.
— Докато се къпехме със Засмяното момиче в реката, аз й подхвърлих, че може да накара Стройния лос да прекара нощта с Тимоти — призна тя. — Стори ми се, че Засмяното момиче одобри предложението ми.
— Това е чудесно за мен и теб — каза индианецът и леко разтвори с коляно бедрата й. — Моя Бяла върба, моята интригантка… — Железния облак започна да я целува пламенно и още по-страстно я облада.
Дамита извика от удоволствие, след това обви с крака кръста му, отдавайки се на завладяващото я силно желание. Той я прегърна и я притисна до себе си. Сля се с нея, докато устните му мълвяха любовни слова. Те продължиха да се любят бавно, като всяка частица от телата им беше събудена от удоволствието и насладата, а всяка ласка ги доближаваше все повече и повече.
Мигът на върховно удоволствие ги разтърси. Невероятното усещане нахлуваше и покоряваше изцяло телата им. Накрая легнаха притиснати един до друг. Ръцете на Железния облак не преставаха да галят прелестната копринена кожа на младата жена.